Размножаване на сукулентни растения

По тази причина поливният режим при отглеждане в домашни условия се свежда до редки и оскъдни поливки.

Начините за размножаване на сукулентните са:

• чрез стъблени резници – отрязват се части от стъблата, които задължително трябва да имат 2 или 3 междувъзлия. Резниците се оставят да позасъхнат. Технологичното време за изчакване преди да се положат в субстрата е различно за отделните видове, обикновено от няколко часа до няколко дни, а при по-едрите резници 1-2 седмици. През това време може да се избере и обеззарази съдът за засаждане. Подходящи са по-плитките и широки саксии. Субстратът трябва да е обеззаразен, като най-подходящи за вкореняването са промитият речен пясък и перлитът. Може да се използва смес от пясък и торф, перлит и торф или перлит,пясък и торф, като количеството на торфа трябва да е не-повече от 1/5 от обема на останалите компоненти. Ограниченото му влагане се обуславя от способността му да задържа влагата, което е неблагоприятно за конкретния вид растения. Субстратът леко се навлажнява и в него се полагат резниците. Дълбочината на засаждане е не повече от 1-2 см, колкото да се закрепят. По-голямата дълбочина би повишила риска от загниването им. За разлика от останалите цветя, тук не се прилага закриването с полиетилен, стъкло или поставянето в тунели, за да се постигне по-висока влажност. Засадените резници се оставят непокрити. Вкореняването се ускорява при осигурени постоянни температури и влажност.
• чрез листни резници – подходящо е да се вземат през пролетта и началото на лятото. Оставят се няколко дни да позасъхнат, след което се засаждат. Видът на субстрата, дълбочината на засаждане и технологията на вкореняване са идентични с тези, при вкореняване на стъблените резници.
• чрез издънки – много от сукулентните растения дават издънки, които са напълно оформени млади растения. Отделянето им се извършва в периода на активна вегетация. Извършва се с помощта на остър нож и при изключително внимание, като целта е да се получи гладък срез и минимално нараняване на майчиното растение. Отделената издънка се оставя на сухо, проветриво и защитено от пряка слънчева светлина, място за около 7 дни. Времето е достатъчно за образуването на защитна кожица, която предпазва тъканите от проникването на болестотворни микроорганизми и загниване. Отделянето на издънките трябва да е изцяло, т.е. по майчиното растение не бива да има никакви остатъци от тях. След образуването на защитната тъкан по среза, отделеното младо растение се засажда в едрозърнест, въздухопропусклив и добре отцеждащ се субстрат. Най-подходящият се състои от равни части по-едър речен пясък, торф и перлит, към които се добавя незначително количество счукани дървени въглища.
  Растението се поставя в плитка ямка, след което почвата около него се уплътнява. Дълбочината на засаждане трябва да е минимална, колкото сукулентното да стои изправено. Младото растение се поставя на светло и топло място, но трябва да е защитено от преките слънчеви лъчи.
  Повърхността на почвата леко се овлажнява. Следващото оросяване се извършва едва, когато почвата е напълно засъхнала. Нарастването на растението е признак, че то вече е вкоренено и може да се засади в по-богата почва и да се постави на постоянно място. За формирането на здраво и красиво растение, постепенната адаптация към пряката слънчева светлина е задължителна.
• размножаване с част от майчиното растение е възможно при някои сукулентни. Методът е приложим при някои видове кактуси, които не образуват издънки. Обикновено се взема централния връх или върхът на някое от разклоненията и долният му край се оформя като пресечен конус, чиято основа достига до пръстена от камбиална тъкан, без да го засяга. Така подготвения връх се оставя във вертикално положение 9-10 дни да засъхне. Технологията на засаждане е идентична с тази на отделяне на издънките. Методът е неприложим при кактусите със сферична форма, поради прекалено широкия срез, който може да причини унищожаване на цялото растение. При тези видове се отделя точката на растеж чрез внимателно отстраняване на съвсем малка част от върха. На мястото се появяват едно или няколко дъщерни растения. Те се отделят по показания по-горе начин. Вкореняването при този метод е по-продължително. Тъй като първата поливка се извършва едва след първия прираст, за да се избегне загубата на влага, саксията с растението се поставя в найлонов плик, който се затваря плътно. По-бавно вкореняващите се видове, могат да бъдат третирани със стимулатор за вкореняване.
• размножаването чрез семена се счита за ефективно при едновременното действие на няколко фактора: качествени семена, подходящ субстрат, подходящ съд и стриктно спазване на технологията за засаждане. За препоръчване е семената да се закупуват от утвърдени фирми, което е гаранция за тяхната добра кълняемост. Най-подходящият субстрат за засаждането е перлитът, към който се добавят стрити дървени въглища. Те ще предотвратят появата и развитието на гнилостни процеси. Едрината на субстрата трябва да съответства на едрината на семената. Колкото по-дребни са семената, толкова по-фини трябва да са зрънцата перлит. Субстратът се промива с вода, за да изпадат дребните прахови частици от въглищата и се стерилизира за 15-20 минути в загрята фурна. След като изстине се насипва на слой от 2-3 см в съда.

Най-подходящи за засаждането на семената са прозрачните контейнери с капак и дълбочина 5-6 см. Големината им трябва да се съобрази с количеството на семената за засаждане. Не е удачно една кутия да се използва за засаждане на семена от различни видове сукулентни, тъй като всеки от тях има различна кълняемост и специфични изисквания по отношение на влага, топлина и аериране. Преди засаждане се изисква семената да престоят едно денонощие в ненаситен разтвор на калиев перманганат - към няколко кристалчета се добавя вода до получаване на разтвор с бледо розов цвят. Преди да се положат в почвата трябва да се оставят леко да позасъхнат (за да не се слепват). Операцията може да бъде заменена с овалването на семенцата във фунгицид. Те се разпръскват равномерно върху повърхността на субстрата и леко се притискат към него (без да се покриват), след което контейнерът се поставя на светло и топло място. Поливането и оросяването се извършват с хладка вода, в която е добавено минимално количество фунгицид. Не бива да се пропуска и редовното аериране чрез отстраняване на капака или покритието от полиетилен.

Младите поници се пикират в сандъче, на разстояние 1-2 см, един от друг и след достатъчен прираст се засаждат в индивидуални съдове.