Logo
Печат на тази страница

Дивите пролетни цветя в гората

Горски цветя... Горски цветя...

Планината се събужда още при първите ласки на слънцето. Върховете събличат ледените си одежди и пъстроцветната мозайка от горски цветя бързо покрива слънчевите им склонове и отвсякъде ухае на пролет. Може би няма по-прекрасна гледка от тази на пробуждащата се, за нов живот, природа. Чарът на българските планини се допълва от великолепието на диворастящите цветя, част от които ще Ви представим.

Елвезиево кокиче (Galanthus elwesii)...Най-популярно е Елвезиевото кокиче (Galanthus elwesii). То има по-ранен цъфтеж от останалите представители на вида – още през януари (при по-мека зима). Листата му са сиво-сини и по-едри от тези, на останалите видове. Характерните зелени петна по вътрешната страна на околоцветника са по-големи и почти слети, а цветоносите са по-издължени. Образува цели колонии под храстите на откритите места. Видът е защитен от Закона, т.е. изваждането на луковиците или брането се санкционират.

Планински минзухар (Crocus veluchensis)...Още през февруари сините цветове на Планинския минзухар (Crocus veluchensis) покриват поляните с надморска височина над 1000 метра. Структурата на растението е характерна за вида – тънки като иглици листа и цветове, състоящи се шест сини венчелистчета, обвити от две прозрачни люспици, плодник и шест близалца.Развива се на слънчеви места, закътани от вятъра. Вирее върху глинесто-песъчливи почви. Растението е разпространено единствено на Балканския полуостров.Жълт минзухар (Crocus flavus)...

В края на февруари и началото на март цветовете на Жълтия минзухар (Crocus flavus) привличат любителите на природата с ярката си жълто-оранжева окраска. Видът е разпространен из цялата страна. Обитава слънчевите и закътани места с леки и отцедливи почви.

Синчец (Scilla bifolia)...Едно от най-нежните растения в пролетната планина е Синчецът (Scilla bifolia). Това луковично растение развива само два линейни листа, които се израстват почти едновременно с цветоносите. Цветчетата са дребни, сини и събрани във връхни гроздовидни съцветия. Появяват се през февруари и март. Развива се върху рохките и влажни почви в редките гори и около храсталаците. Соковете на цветето съдържат токсини, които могат да предизвикат кожни проблеми или отравяне. По тази причина брането или изваждането на луковици трябва да се извършва много внимателно.

Кукуряк (Helleborus odorus)...Друго характерно, за българските планини пролетно цвете, е Кукурякът (Helleborus odorus), чиито нежни цветчета се появяват още в средата на февруари. Обитава храсталаците, разредените гори и поляните. Има два вида листа – приосновни и стъблени. Приосновните са насечени, длановидни, разположени върху дълги дръжки и много често покриват цветовете като чадърчета. Запазват наситения си зелен цвят през цялата зима. Стъблените листа имат същата форма, но са приседнали, значително по-дребни и отмират през лятото. Цветовете се появяват веднага след снеготопенето. Въпреки прекрасната си визия растението е силно отровно.

Гълъбови очички (Hepatica nobilis)...Гълъбовите очички (Hepatica nobilis) нежно надничат из-под кафявата пелерина на окапалите, през есента, листа. Разпространени са из скалистите терени и широколистните гори на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила и Пирин. Коренището е влакнесто, а листенцата - триделни и разположени върху дълги дръжки. Цветчетата се състоят от три чашчелистчета, шест сини венчелистчета и множество бели тичинки. Цъфтежът започва в ранна пролет, когато короните на все още неразлистените дървета пропускат достатъчно светлина.

Лисичина (Corydalis)...Непретенциозната Лисичина (Corydalis) също показва красивите си цветове преди разлистването на дърветата. Те са тръбести, с устица и характерна шпоричка. Обагрени са в различни нюанси на розовото, бялото, синьото и пурпурното. Растението е с нежни папратовидни листа, които отмират непосредствено след цъфтежа. След края на май лисичината се намира в състояние на покой, а гъстите корони на дърветата я предпазват от жарките лъчи на слънцето и осигуряват необходимата, за съхранението на луковицата, влага.

Родопска мерендера (Merendera rhodopaea)...Сред най-ранно цъфтящите горски цветя е и Родопската мерендера (Merendera rhodopaea). Цъфтежният период в по-меки зими може да започне още през декември и продължава до края на февруари. Растението е луковично и достига максимална височина 15 см. Листата са фуниевидни, къси и се появяват заедно с белите цветове. Многобройните тичинки привличат пчелите. Мерендерата се развива по слънчевите склонове на планината. Растението е ендемит – среща се само в Родопите и е защитено от Закона.

Родопска горска майка (Lathraea rhodopaea)...Малко позната е и Родопската горска майка (Lathraea rhodopaea). Растението е паразит по корените на дърветата. Над почвената повърхност се появява само цветоносното стъбло, покрито с безцветни люспи в основата. Цветовете са увиснали, дребни и розови, с формата на звънчета. Чашката се състои от четири или пет овласени зъбци, а венчето е двуустно с четири тичинки. Цветчетата са събрани във връхни гроздовидни съцветия. У нас се среща в Родопите, Рила, Тракийската низина и Шуменското плато. Поради ограниченото разпространение, растението е защитено от Закона за видовото разнообразие.

Горска иглика (Primula officinalis)...През март започва цъфтежът на Горската иглика (Primula officinalis). Растението е с нишковидни корени и приседнали, яйцевидно-лопатовидни листа с грапава повърхност. Дължината им достига до 20 см. Всеки цвят се състои от 5 златисто-жълти венчелистчета, сраснали в дълга тръбица. Цветчетата са събрани по 5-6 на върха на обезлистения цветонос. Вирее по поляните, из шубраците и горите до 2500 м надморска височина. В Древна Гърция дивата иглика познавали като билка, даряваща сили и дълголетие и считали за цветето на дванадесетте богове. Растението притежава лечебни свойства и влиза в състава на редица фитотерапевтични продукти.

Теменужка (Viola odorata)...В късната пролет из шубраците, на слънчевите и защитени от вятъра места се разнася нежния аромат на Теменужката (Viola odorata). Те имат силно разклонено коренище. Прикореновите им листа са овално-бъбрековидни със ситно назъбена периферия. Разположени са върху тънки дръжки. Окраската на цветовете е в синьо, виолетово и по-рядко в бяло. Горската теменужка е с доказани лечебни свойства и влиза в състава на препарати за лечение на епилепсия, астма, нервни припадъци и камъни в бъбреците.

Изброените видове далеч не изчерпват цъфтящите през пролетта горски цветя, но безспорно са сред най-красивите.


Допълнителна информация в Енциклопедията за:
Viola odorata

Последна промяна: Неделя, 25 Март 2018 22:01


Влезте, за да коментирате

ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ
© Elegantz Ltd. www.elegantz.bg Всички права запазаени...