Да си отгледаме водна пахира (Pachira aquatica)

В умерените ширини водната пахира се отглежда като стайно растение. Тя притежава сплетено стъбло с характерно удебеляване в основата. В него се съхранява достатъчен воден ресурс, благодарение на който цветето преживява периодите на засушаване. Поради специфичната си структура е позната и под наименованието Бутилково дърво. С възрастта стъблото се разклонява и на върха му се формира гъста корона от листа. Те са кожести, пръстово сложени и имат тъмно зелен цвят. В естествените си местообитания пахирата цъфти с едри бели цветове, събрани в метличести съцветия. Плодът е кутийка с издължено-овална форма и зелено-кафяв цвят, в която са разположени ядките.

Отглеждана в помещение, пахирата изисква по-слаба светлина и защита от въздушни течения. Чувства се комфортно при лека полусянка, но поставена далеч от прозореца, се извива към светлината и стъблото губи „бутилковият” си ефект. По-интензивно осветените изложения също могат да увредят растението - изложена на пряка слънчева светлина, без защита, получава пригор по периферията на деликатните си листа.

Цветето е топлолюбиво и се нуждае от относително постоянни температури в диапазона 18-24ºС в периода на активна вегетация и не по-ниски от 14-15ºС през зимата. Резките амплитуди между дневните и нощни температури, както и отглеждането в по-хладни помещения предизвикват завиване, покафеняване и омекване на листата.

Подходящата почвена смеска трябва да е лека, хранителна и със слабо изразена киселинна реакция. Субстратът включва градинска пръст, промит едър речен пясък и торф, в съотношение 2:1:1, като при по-възрастните растения количеството на пясъка е желателно да се намали наполовина. Тъй като бързо изчерпва хранителните ресурси в почвата, се налага пресаждане поне веднъж на две години. Най-подходящото време е ранната пролет. Избира се съд с достатъчна големина за да се осигури правилно развитие на корените. Препоръчително е да се избягват пластмасовите контейнери. На дъното задължително се поставя дренажен слой от керамзит или друг инертен материал, след което се засажда в свеж субстрат. Подхранва се веднъж на 4-5 седмици с торове за листно декоративни видове. По-честото наторяване може да предизвика пожълтяване и окапване на листната маса.

Растението е силно чувствително към влагата. Тя трябва да е точно премерена, тъй като засушаването и преовлажняването са еднакво вредни. Полива се с хладка вода, след като почвата е позасъхнала. През зимата поливният режим е редуциран до леко оросяване на почвената повърхност. В противен случай стъблата омекват, придобиват черен цвят и растението умира. Възможно е пожълтяване и окапване на листата. Прекомерното пресъхване на почвата също има неблагоприятни последици – листата провисват и изсъхват.

Пахирата изисква умерена въздушна влажност, която се постига чрез редовното оросяване на листата. То трябва да се извършва с преварена вода и изключително прецизно, за да не попадне влага върху стъблото. Една от специфичните грижи за пахирата е сплитането на стъблото. За целта няколко млади растения се засаждат близко едно до друго в една саксия. Стъблата се сплитат, когато растенията са на около една година, защото тогава са израснали достатъчно и са все още гъвкави.

Неприятели по растението са щитоносните въшки и червените паяжинообразуващи акари. При появата им растението се третира с инсектициди (Екто kill).

Размножава се вегетативно или със семена. Вегетативният метод е по-ефективен, тъй като семената бързо губят своята кълняемост. През пролетта се вземат резници, които се вкореняват лесно. Така получените растения наследяват качествата на майчиното.

Неблагоприятно въздействие върху листната маса има третирането ѝ с гланц. В първите дни, короната ще изглежда безупречно блестяща в наситени зелени багри, но в последствие видът ѝ силно ще се влоши и растението ще загине. Причината е в плътния филм, който се образува върху листната петура след напръскването и пречи на листата да дишат. Растението изпитва остра липса на кислород и умира.

Азиатците се отнасят към водната пахира с особена почит, защото намират в петделните ѝ листа взаимовръзка между основните елементи на Фън Шуй, които привличат просперитета и материалното благосъстояние. Според източните културни традиции грижливо отглежданата водна пахира ще прояви магическите си свойства, ако в основата на корените ѝ се зарови монета.