Размножаване на папрати (Pteridophyta)

Общите им характеристики се свеждат до тънките мрежовидни коренчета, правите или видоизменени стъбла, спираловидно завитите овласени листа по време на растежа и образуването на спори, събрани в специални вместилища, наречени „спорангии”, разположени по обратната повърхност на петурите. Струпването на значителен брой спорангии ботаниците наричат "сорус". При някои видове той обогатява декоративните качества на атрактивното зелено растение. Различията между видовете са в листата, които могат да бъдат прости или перести, някои са разположени върху дръжки, а други образуват прикоренова розетка. Въпреки специфичните изисквания на всеки вид, папратите се отглеждат във всеки дом.

Особеностите на папратовите растения, в сравнение с останалите представители на флората, обуславят специфичните им начини на размножаване. За получаването на нови папрати се използват няколко основни метода: чрез спори, вегетативен – чрез разделяне на коренището и чрез отделяне на получените дъщерни растения от майчиното.

Първият метод е доста труден и е свързан с прецизното определяне зрелостта на спорангиите. Първоначално цветът им е бледо белезникав и със съзряването потъмнява. Придобиването на наситен кафяв оттенък е показател, че моментът на освобождаване на спорите е настъпил. Благодарение на лекотата и дребния си размер, те се понасят от най-лекото въздушно течение или падат в близост до майчиното растение. Попаднали, върху повърхността на почвата и при подходящи условия (по отношение на температура и влажност) те поникват. Младите поници се наричат "протали" и наподобяват малки пластинки със сърцевидна форма, прикрепени към почвената повърхност чрез миниатюрните си коренчета. За формирането на женските и мъжките им органи е необходим период от порядъка на 12-13 седмици. Те се появяват по долната повърхност на протала. За да се развие следващото поколение е необходимо да се осъществи оплождане.

Размножаването на папратите в домашни условия чрез спори минава през няколко етапа:

• Събиране на спорите – след узряването на спорангиите, петурите се изтръскват върху лист хартия или в найлонов плик.
• Подготовка на съда – контейнерите се измиват с препарат за съдове и топла вода, след което се извършва дезинфекция с 10% разтвор на белина или тризон.
• Подготовка на субстрата – след смесването на торф, пясък и градинска почва в съотношение 2:2:1, субстратът се пресява, поставя се в контейнера и се залива с вряла вода, за да се обеззарази.
• Засаждане – след отцеждането и изстиването на почвената смес, спорите се разпръскват по влажната й повърхност, а съдът се покрива със стъкло. Контейнерът се разполага на непряка слънчена, интензивна светлина. Периодично почвената повърхност се оросява с мека вода, за да се създадат благоприятни условия за поникване на проталите. Този период трае около 3-4 седмици.
• Разсаждане – извършва се след израстване на младите растения до 2,5 см. Отново се използват дезинфекцирани съдове и почвени смески, като растенията се групират по няколко в саксия, за да се създадат оптимални условия за осъществяване на оплождането.
• Засаждане в индивидуални саксии – младите папратови растения се пресаждат в индивидуални съдове след достигане на височина 7,5 см. И тук е валидно правилото за обеззаразяване на съдовете и почвата.
  Методът е подходящ за размножаване на видовете: Венерин косъм (Adiantum), Блехнум гибум (Blechnum gibbum) и Дидимохлема (Didymochlaena) и дрги.

Размножаването чрез спори е прецизна дейност, изпълнявана предимно от по-опитни цветари.

Един от най-лесните начини за получаване на нови папрати е разделяне коренището на майчиното растение. Резултатът е впечатляващ дори при извършване на операциите от начинаещи градинари, без всякакъв опит.

Най-подходящото време е ранната пролет, когато растенията се пресаждат в нови съдове. Този метод е подходящ за видове, които изискват ежегодна подмяна на субстрата, тъй като не се развиват правилно и губят декоративните си качества, когато корените им изпълнят контейнерите или хранителните ресурси са недостатъчни. Растението се изважда от отеснелия съд, като се внимава корените да не се наранят. Коренището се разделя прецизно, като целта е всяко ново растение да получи достатъчно добре развити корени и листна маса, за да се гарантира доброто му бъдещо развитие. Субстратът и съдовете се дезинфекцират. По този начин се размножават Давалия (Davalia), Микролепия (Microlepia strigosa), Пелея (Pellaea) и други.

Асплeниум вивипарум (Asplenium viviparum) е красива папрат, която се размножава по необичаен начин. По зрелите листа се появяват дъщерни млади растения. Когато „бебетата“ пораснат достатъчно, за да може без усилие да се работи с тях, всяко се отрязва заедно с част от листото и се засажда в саксия с малък диаметър. Част от майчиното листо се оставя под нивото на почвената повърхност. За около 2-3 седмици младото растение развива собствена коренова система. Пресажда се в по-голям контейнер, когато се развие и укрепне достатъчно.

Една от най-ефектните папрати – Еленови рога (Platycerium Bifurcatum) е с особен и много по-лесен начин на размножаване, в сравнение с отглеждането ѝ. В основата на майчиното растение израстват млади папратови растения. Отделянето и засаждането им в индивидуални съдове може да се извърши по всяко време, без значение от сезона. Това е най-ефективният метод за размножаване при този вид, тъй като коренище липсва (растението развива два вида листа – с едните се закрепва към субстрата, а другите имат чисто декоративни функции). Залагането на спори при платицерума дава твърде незадоволителни резултати.