Храстите в градината със зимен цъфтеж

Ще ви представим тези от тях, които имат елегантен външен вид и се съчетават много добре с растенията в българската градина:

Зимен жасмин (Jasminum nudiflorum) – студоустойчив, широколистен храст, с много бърз растеж. Има рехава структура. Във височина достига 3 метра и може да се разпростре до 4 метра в ширина. През февруари увисналите му клонки се обсипват с тромпетовидни и ароматни цветчета, които запазват свежестта си за 25-30 дни, дори под дебелата снежна покривка. Цветът им варира от бледожълт до яркооранжев. При мека есен цъфтежът започва още през ноември, но при екстремно ниски зимни температури настъпва през март. Маломерните му листенца са срещуположни, триделни и окапват в края на зимата. Растението предпочита слънчевите изложения, но се развива и на полусянка. Зимният жасмин не е взискателен към почвените условия (влажност, аерация, pH). Подрязва се на всеки 3-4 години, но изисква своевременно прореждане на короната чрез съкращаване на клонките с прецъфтели цветове. Засажда се край огради или в корита, разположени в края на тераса. Може да се използва като почвопокривно растение, за оформяне на живи плетове, бордюри или подпорни стени, както и за укрепване на сухи склонове. При контейнерно отглеждане може да се оформи като цветен фонтан, който е изящна декорация за зимния балкон.

Лоницера фрагрантисима (Lonicera fragrantissima) е студоустойчив и сухоустойчив храст с бели или кремави цветове с аромат на лимон, които през зимните месеци променят окраската си в червена или розова. Във височина се развива до 10 метра. Засажда се на слънчево или полусенчесто място, но понася и сенчестите изложения. Не изисква защита срещу вятъра. Почвата трябва да е добре обработена и богата на хранителни вещества. Подхранва се в началото на пролетта. След края на цъфтежа се извършва резитба, чрез която се постига оформяне и сгъстяване на короната. Растението е пълзящо и "облича" опорната конструкция, до която е засадено. Подходящо е за озеленяване на беседки, арки, огради и перголи.

Форзицията (Forsythia) привлича погледите с многобройните жълто-оранжеви цветчета, отрупали голите й клони в края на зимата. Отделните сортове се различават по височината си и едрината на цветовете. Forsythia Lynwood е с широки венчелистчета, а едрината на цветчетата при Forsythia Beatrix Farrand е най-голяма - 5 см в диаметър. Височината варира около 2,5-3 метра. В сравнение с тях Forsythia Ovata и Forsythia Arnold Dwarf имат доста по-скромни размери, съответно 1,5 и 1,3 метра, но компенсират с по-компактната си корона. Форзицията предпочита слънчевите изложения, макар че понася добре и полусянката. Няма специфични изисквания към почвените условия и се отглежда лесно. Веднага след цъфтежа, клонките с повехнали цветове трябва леко се съкратят. През 3-4 години се налага обновяване на короната, което се постига чрез отстраняване на възрастните клонки, но като цяло драстично подкастряне не се препоръчва. Редовното подрязване, с цел контролиране на растежа, в действителност предизвиква силно разрастване на храста и значително намаляване броя на цветовете. Форзицията се размножава чрез резници, които се залагат на открито през есента или чрез отводи.

Присадната плачеща върба (Salix Caprea kilmarnock) е с височина на стъблото около 1,3-1,4 м. Естествените ѝ местообитания са в Шотландия. Короната е плачеща и много атрактивна. Има тъмнозелени, елиптични листа със заострен връх. Цветовете се появяват най-рано през декември, но не по-късно от февруари-март. Сребърните реси се развиват в жълти мъжки съцветия, характерни за вида. Приятният аромат и сладкият сок, който съдържат, привличат пчели и насекоми в по-топлите дни. Женските цветове са със зелена окраска. При този тип върба, мъжките и женски цветове са разположени на отделни храсти. Развива се на слънчеви и полусенчести места върху глинесто-хумусна градинска почва. През пролетно-летния сезон се подхранва ежемесечно, като последното торене се извършва в края на август. Изисква редовно и обилно поливане през пролетта, лятото и есента. Растението е студоустойчиво и може да презимува навън, дори засадено в контейнер. Формата на короната се поддържа с подрязване, което се извършва непосредствено след прецъфтяването, преди храстчето да се е разлистило.

Коледният чемшир (Sarcococca) е вечнозелено растение, разпространено във влажните и сенчести гори на Хималаите и Югоизточна Азия. Елегантно разположените листа са издължени, гланцирани и допринасят за високата декоративност на храста, който от декември до април е покрит с кремави и кремавозелени ароматни и дребни цветчета, събрани на снопчета в пазвите на листата. Коледният чемшир е еднодомно растение. Мъжките цветове се отличават от женските по по-големите жълти тичинки. Декоративността на растението през зимните месеци е впечатляваща, тъй като наред с цъфтежа стартира и формирането на плодчетата. Те са плътни, кръгли и променят цвета си от зелен в червен, пурпурен до черен. Задържат се върху храста за няколко месеца. Растението се отглежда на полусенчести и сенчести места, върху всякакви почви, по отношение на структурата и киселинността, стига да имат добър дренаж. Мястото трябва да е и добре защитено от вятъра. Понася преките слънчеви лъчи, но само при наличието на достатъчно влага. Може да се пресажда по всяко време, дори когато е разцъфнал. След цъфтежния период храстът се подрязва, като по този начин се стимулира сгъстяването на короната. Устойчив е на вредители и болести. Растението издържа замърсяванията на градската среда. Размножава се чрез вкореняване на зрели резници.