Цветята, които могат да са на балкона и през зимата

Едно от най-ефектните растения е Декоративното зеле (Brassica oleracea var. Acephala). Корените му са силно разклонени, а в зависимост от сорта, хибридите формират гъста прикоренова розетка или високо добре облистено централно стъбло. Степента на накъдряне на листата е различна. Окраската им е с преливане от бяла към розова, червена, зелена или жълта. Сланите не увреждат листните петури и те запазват свежите си багри през зимата. Растението е считано за своеобразен филтър на въздуха, тъй като в листната маса се абсорбират някои тежки метали и вредни вещества от градската среда, без това да повлияе негативно върху декоративността му. Новите хибриди развиват перфектната си визия при температури в диапазона 15-17ºС и издържат до -6ºС. Неблагоприятни за растението са температурите над 27-28ºС. Къдравите красавици обичат слънчевите изложения и плодородните леко варовити почви. Нуждаят се от обилно поливане. Недостигът на влага предизвиква изсъхване по периферията на листата и силно влошава декоративните им качества. Растението се размножава чрез семена, които се засаждат през март в оранжерии. Разсадите се изнасят на открито в началото на юни.

Добре познатият Бръшлян (Hedera) има триделни или петделни листа, разположени върху пълзящите стъбла. Бързият растеж, способността му да извайва различни скулптури, лесната обработка и устойчивостта на всякакви атмосферни условия, го правят предпочитан при озеленяването. Здравите му стъбла оформят различни фигури, увивайки се около предварително подготвена телена конструкция. Скулптурата е още по-ефектна, ако се съчетаят два-три сорта с различна багра на листата. През зимата се нуждае от завет и много светлина. На открито се отглежда сравнително лесно. Растението не понася летните жеги. През лятото не бива да се излага на пряка слънчева светлина. През активния вегетационен сезон листата се пръскат, а поливките са обилни. В периода на покой се полива рядко, колкото почвата да не засъхне. Размножава се чрез резници, вкоренени във вода. Изглежда добре във висящи кошници или отглеждан в група с други растения.

Бергенията (Bergenia) е многогодишно растение, с едри, кръгли и лъскави листа, които образуват прикоренова розетка. Цветовете са камбанковидни, събрани в щитовидни съцветия. Обагрени са в бяло, розово, червено, пурпурно или лилаво. Всички цветоноси растат и цъфтят едновременно. Презимува безпроблемно, тъй като с понижаването на температурите, в тъканите ѝ се натрупват захари, а характерната тъмнозелена окраска на листата се променя. При някои сортове червеникавата линия в края на петурата става по-ярка и забележима, а при други повърхността придобива малинов или пурпурен оттенък. Бергенията се развива на светли, полусенчести или сенчести изложения. Почвената смеска се състои от равни части глинеста почва, пясък и торф. Подхранва се с универсални торове. Нуждае се от редовно и обилно поливане. Размножава се чрез разделяне на растенията, вкоренени резници или семена.

Шарените листа на Хостата (Hosta) създават настроение през бедната на цветове зима. Растението има компактно коренище и едри ланцетни или яйцевидни листа, образуващи прикоренова розетка. В зависимост от сорта повърхността им може да е гладка, набраздена, покрита с гланц или восъчен налеп. Листната окраска е лилава, синьо-сива или зелена, едноцветна или изпъстрена с бели и кремави петна. През лятото и есента цъфти със сини, виолетови или бели цветове, събрани в четковидни съцветия. Цветоносите достигат до 120 см височина. Хостата понася сянка и издържа на ниските температури. Вирее върху пропускливи почви с неутрална реакция. Подхранва се с органичен тор и се нуждае от много влага. Размножава се чрез разделяне на коренището.

Непретенциозната Хотуния (Houttuynia) е цъфтящо растение, но привлича погледите с прекрасните си шарени листа. Те са сърцевидни, срещуположни, а невероятното съчетание между различни нюанси на зеленото, малиновото и кремавото им придава по-висока декоративност от белите и невзрачни цветове. Растението предпочита слънчевите изложения и всяко понижаване на осветеността предизвиква загуба на ярките цветни багри. Вирее върху отцедливи почви и се подхранва на 2-3 седмици. През пролетта и лятото се нуждае от повече влага. Понася без проблем ниските зимни температури. В късна есен надземната част изсъхва, но в ранна пролет от коренището се развиват новите стъбла и растението възвръща перфектния си вид. Размножава се чрез разделяне на коренището.

Въпреки своята студоустойчивост изброените видове се нуждаят от подходящи съдове за засаждане – за предпочитане контейнери, изработени от бетон, тежка пластмаса или фибростъкло. За по-добрата им мобилност се препоръчва да се поставят върху платформа на колелца. По този начин ротацията на саксиите през зимата, която ще осигури оптимална осветеност на растенията, няма да изисква особени усилия. Подходящата дълбочина на саксиите е 45-50 см.

За успешното презимуване на растенията е необходимо съдовете да се разположат максимално близко до стената на жилището или до масивен парапет. Така ще им бъде осигурена защита от вятъра. Мулчирането и увиването на контейнерите с велпапе и зебло ще предпази корените от измръзване и увреждане.

Растенията се поливат оскъдно с мека вода и то само, когато температурите навън са положителни. Така за студоустойчивите видове ще бъде осигурен комфорт, а тяхната висока декоративност ще прогони сивотата от зимния балкон.