Подходящи цветя за песъчливи почви

Не задържат влага и хранителни вещества. Имат ниско съдържание на хумус, което ги определя като по-неплодородни. Структурата и качествените им характеристики могат да бъдат подобрени чрез допълнително влагане на угнил оборски тор, варуване, подходящо подхранване и обработка.

Въпреки ограничения хранителен ресурс и неспособността да задържат влагата, песъчливите почви са подходящи за отглеждане на:

Лупина (Lupinus) – родът наброява над 200 едногодишни, двугодишни или многогодишни вида. Растението е коренищно, с кухи цилиндрични стъбла, високи до 1 метър. Листата са перести и образуват прикоренова розетка, а стъблените са последователно разположени. Горната им повърхност е гладка, а дръжките и обратната им страна са овласени. Цветовете са събрани в дълги и рехави четковидни съцветия, а окраската им е бяла, кремава, розова, виолетова, синя, жълта, карминена или пурпурна. Цъфти през май и юни. Семенцата са дребни бобчета, разположени по няколко в шушулка. При двугодишните и многогодишни видове през първата година се формира прикореновата розетка, а през втората израстват стъблата и се залагат цветните пъпки. Обича слънчевите изложения, но издържа и на полусянка. Песъчливата почва е подходяща за развитието на клубенчетата, в които се натрупва азот. За да се поддържа декоративността на многогодишните видове стъблата се съкращават, за да се стимулира развитието на страничните корени, от които израстват нови млади стръкове. След четвъртата година растенията се подменят, тъй като цъфтежът е по-слаб, а декоративността на храстчето е силно занижена. Размножава се чрез семена, а някои видове и чрез резници.

Лаватера (Lavatera) – едногодишно или многогодишно тревисто растение, естествено разпространено из Средиземноморието, Средна Европа, Средна Азия, Австралия и Северна Америка. Стъблото е разклонено и високо до 2 метра. Листата са сърцевидни, лопатовидни или целокрайни, леко овласени и последователно разположени по стъблата. Цветовете са едри, оцветени в жълто, розово и пурпурно. Разположени са единично или по няколко в пазвите на прицветниците и образуват класовидни съцветия по върховете на стъблата. Цъфтежът обхваща цялото лято и продължава до началото на есента. Лаватерата е светлолюбива и сухоустойчива. Подхранва се веднъж на два месеца, ако почвата е много бедна. Стъблата се нуждаят от привързване към опора. Подрязването на повехналите цветове стимулира формирането на нови цветни пъпки. Презимува без допълнителна защита от студа. Размножава се чрез семена, които се засаждат напролет директно в градината. Разстоянието между растенията трябва да е около 25-35см.

Ранункулус (Ranunculus) – познат и под наименованието лютиче. Естествените му местообитания са в сенчестите гори на Кавказ, Южна Европа и Северна Африка. Вегетационният период е кратък и обхваща пролетта и средата на лятото. Растението е многогодишно с клубеновидно коренище. Листата са прикоренови, зелени, двойно или тройно разчленени. Появяват се в ранна пролет и отмират през втората половина на август. Максималната височина на ранункулуса е 50 см. Цветовете са прости или кичести, с различно оцветяване. Разположени са по 3-4 върху тънки цветоноси. Появяват се в късната пролет, но растението запазва своята декоративност до периода на съзряване на семената. Обича сенчестите изложения. През зимата повърхността на почвата се засипва с мулч и сухи листа, за да се предпазят корените от измръзване. Размножава се чрез разделяне на коренището в края на август или чрез семена. Клубените се заравят на дълбочина 8 см, като се спазва дистанция между растенията 30-45 см.

Сапунче (Saponaria) – тревистото растение е далечен братовчед на карамфила. Името си дължи на свойството на корените му да образуват пяна. Съществуват едногодишни, двугодишни и многогодишни видове. Върху песъчливи почви расте лекарственото сапунче (Saponaria officinalis). То е многогодишно растение, достига до 90 см височина и формира корона на рехав храст. Листата са остри, елиптични с три жилки. Цветовете са едри и ароматни. Окраската им варира в бяло-розовата гама. Захванати са в рехави метличести съцветия. Цъфти през лятото. Расте на слънце или полусянка. В късна есен стъблата се подрязват непосредствено над повърхността на почвата. Презимува без допълнителна защита от ниските температури. Размножава се чрез разделяне на туфата в началото на есента, чрез зелени резници (от върховете на младите филизи), които се вземат през пролетта и лятото или чрез семена. След 6-7 година изисква засаждане на ново място.

Немезия (Nemesia) – компактен двугодишен полухраст, който произхожда от Южна Африка. Стъблото е изправено и разклонено, високо до 90 см. При някои видове е гладко, при други – леко овласено. Листата са целокрайни, срещуположни, гладки или овласени. Цветовете са ароматни, бели, червени, сини, жълти или пурпурни. Образуват гроздовидни съцветия, които се появяват в началото на юни. Цъфтежът продължава до края на септември. Растението е светлолюбиво и непретенциозно. В летните жеги почвата трябва да се поддържа постоянно влажна. Не изисква подхранване. За формирането на по-компактна корона, върховете на филизите се прищипват. Немезията изисква защита от пролетните студове, към които е силно чувствителна. Размножава се чрез семена, които се засаждат в сандъчета през март. Осигурява им се температура 22-25ºС и постоянно навлажняване на почвената повърхност. При тези условия поникват за 15-20 дни. Разсадът се пикира при достигане на височина от 7-8 см. Преди засаждане в градината трябва да се адаптира към по-ниските температури. Цветето е много атрактивно и се използва за групово засаждане в смесени лехи, като бордюрно или контейнерно растение.

Песъчливите почви са подходящи за засаждане на всички зимоустойчиви видове Юка (Yucca), чието отглеждането ще разгледаме в отделна статия.