Подготовка на почвата за следващата пролет

За да се намали рискът от разпространението на болести по цветята, растителните отпадъци се изгарят напълно, а пепелта се разстила по почвената повърхност, преди да се пристъпи към дълбочинната ѝ обработка.

Компостирането е друга възможност за оползотворяване на вегетативните части на отмрелите растения. Към тях могат да се добавят ситно накълцаните клонки от есенната резитба на храстите, дърветата и живия плет. Те ще предадат едрозърнеста структура на компоста, а той от своя страна ще допринесе за по-доброто аериране на почвения слой. Процесът е продължителен и отнема почти година, но може да бъде ускорен чрез добавяне на минимално количество азотен тор в компостера. Преди да бъде използван, компостът задължително трябва да се обеззарази чрез използването на химични препарати или соларизация.

Третият възможен вариант е изнасянето на растителните отпадъци извън градината, на регламентираните за целта места. В противен случай заразите ще презимуват и през пролетта ще обхванат младите растения.

Почистването на почвената повърхност включва и отстраняването на бурените. След есенните дъждове почвата не е уплътнена и е подходяща за изскубване на плевелите с дълбок вретеновиден корен. За улеснение се използва вила, чрез която почвата се подкопава в дълбочина и плевелите се изкореняват без да се наруши целостта на кореновата им система. Операцията спестява използването на хербициди през пролетта.

Прекопаването с права лопата на дълбочина 35-45 см намалява риска от заплевяване. Семената на плевелите попадат на голяма дълбочина и никнат по-трудно. Получените едри буци се раздробяват от зимните студове и формират повърхностен почвен слой, който се обработва по-лесно. „Обръщането“ на почвата подобрява нейната структура. Тя е аерирана, по-рохка и в нея растенията развиват по-здрава и силна коренова система, чрез която усвояват по-пълноценно хранителните ресурси. Не на последно място – есенното прекопаване облекчава в значителна степен усилията на градинарите при последващата пролетна обработка, свързана с оформянето, подготовката и засаждането на цветните лехи.

След дълбочинното прекопаване настъпва етапът на подхранването. През предходния вегетационен сезон цветята са изчерпали значителна част от хранителните вещества в почвата. За да се възстановят качествата ѝ до началото на идната пролет се налага внасянето на торове, съобразени с изискванията на предвидените за засаждане видове. След разработване на схемите за засаждане, по подходящ начин се маркират очертанията на новите цветни лехи и в участъците се внасят съответните подхранващи субстанции.

Предварително могат да се подготвят различни почвени смески, които ще послужат за засаждане на пролетните семена и луковици. След смесването на хумус, промит речен пясък, листовка, чимовка и градинска почва в определено съотношение, съобразено с изискванията на цветята, които се планират за засаждане, различните субстрати отлежават в торби. Добре е същите да бъдат маркирани (обозначени) по подходящ начин, за да се избегнат нежелани грешки. Добавянето на торове се извършва непосредствено преди използването им. Подготвени по този начин, те запазват полезните си качества за срок от 6-7 месеца.

Мулчирането на почвата спира растежа на плевелите, запазва почвената влажност и температура. Използването на органичен мулч подобрява структурата ѝ. Чрез разлагането на използваните органични материали (борова кора, дървесни стърготини, торф, борови иглички, шишарки, листа, слама, орехови черупки и др.) се запазва хранителният ѝ баланс. Подходящото време за мулчиране е средата на есента, когато почвата е топла, с относително висока влажност и е почистена от плевели. Дебелината на слоя е между 7 и 10 см, като материалът се разстила, без да докосва стъблата на многогодишните цветя, декоративните дървета и храсти. По този начин кореновата система на растенията ще бъде защитена от измръзване.

След засаждането на младите растения, в късната пролет, настъпва моментът за повторно мулчиране. То ще предотврати образуването на кора по почвената повърхност, ще предпази корените на посевите от засъхване и ще ограничи израстването на плевелите. Лехите се покриват изцяло с мулчиращия материал, който се разпределя равномерно по цялата им повърхност.

Чрез мулчирането се осигурява добра регулация на водния и въздушния почвен режим.