Да изберем декоративно дърво за нашата градина

Съобразявайки се с тези условия планираме схемата на засаждане. При наличието на достатъчна площ дървесните видове могат да бъдат комбинирани в групи от няколко (най-често от 3 до 9 растения). Броят е ограничен, но винаги нечетен. Тъй като формират най-значителния обем в зеленото пространство около дома, подборът на растенията трябва да се съобрази и с архитектурния стил на сградата. Могат да се използват видове с гъсти корони, които да формират плътен растителен акцент. Много ефектно е по-гъстото им засаждане, чрез което се създава възможност за оформяне на една обща корона. В този случай растенията трябва да са от един и същи вид, или при използването на разнородни фиданки, те да са с приблизително сходна структура на короната и да имат еднакви темпове на растеж. При по-ограничена площ, в група могат да се засаждат бавнорастящи видове.

Ако избраните дървета са с по-рехави корони, те биха изглеждали перфектно на фона на висок и добре поддържан жив плет или подходящо улично озеленяване. При липса на „заден фон“ тази ажурна група, не би изпълнила функцията си на акцент. При груповото засаждане изборът на всеки конкретен вид зависи и от багрите, формите и размерите на останалата растителност в двора.

Ефектните видове които издържат на нашия климат, могат да се засаждат и като солитери – единични растения, които допълват градинската схема. Броят им трябва да е ограничен до 2 растения, тъй като индивидуалните дръвчета не притежават силния декоративен ефект на групираните.

Един от екзотичните видове, подходящи за озеленяване е японският церцидифилум (Cercidiphyllum japonicum). Произхожда от Япония и Китай. Дървото е листопадно, с грациозно приведени към земята, клони. Израства до 3-4 метра във височина и ширина. Листата са едри, сърцевидни и блестящи, с гладка повърхност. В ранна пролет окраската им е пурпурно бронзова, през лятото се променя в резеда. Есента ги обагря в жълто-оранжеви нюанси. Листата разнасят уханието на карамел и ягоди, около растението, въпреки че те самите са без аромат. Предпочита слънчевите изложения, но понася леко засенчване. Развива се върху отцедливи почви с лека киселинност. През пролетта и есента се полива умерено. По-обилни и чести са поливките през летния сезон. Цердифилумът понася климатичните условия у нас, но за да презимува се нуждае от защита срещу отрицателните температури.

Друг впечатляващ вид е паротия персика (Parrotia persica), наричана още желязно дърво, чиито естествени местообитания са в Иран и Южен Азърбейджан. Височината достига 30 метра. Множеството клони формират компактна корона, която се разраства по хоризонтал до 15 метра. Кората е гладка, покрита с розово-кафяви и жълтеникави петна. Листата са яйцевидни с леко назъбена периферия и покрити с гланц. Цветът им е зелен напролет, но се променя в лилав, а през есента придобива наситен червен цвят. В края на зимата (през февруари) по оголелите клони се появява реса, оцветена в червено, което прави дървото ефектно през цялата година.

Псевдо камелия стюартия (Stewartia pseudocamellia) е малко познат вид. Расте изключително бавно. Най-голямата височина, до която достига стъблото е 6 метра. Клоните са силно разклонени и формират компактна корона. Листата променят цвета си от виолетово през наситено зелено до огнено червено, преди да окапят. През лятото, на фона на месестите зелени листа се появяват нежните бели цветове. Като цяло растението е непретенциозно и не се нуждае от допълнителна защита срещу зимните температури у нас, тъй като издържа до –28ºС. Атрактивно е през всеки сезон.

В случай, че предпочитаме по-елегантни решения, като дървета с ефирни ажурни корони, можем да използваме рустифината (Rhus Typhina) / влакнест шмак. Нейната родина е Северна Америка. Дръвчето е листопадно с чадъреста и ниско разположена корона. Младите клонки са червено-кафяви с характерно гъсто овласяване. Листата са текоперести. Състоят се от множество (от 9 до 31) ланцетни и назъбени листчета, захванати за овласената листна дръжка. Разположени са последователно по клонките. Цветовете са еднополови. Мъжките са жълто-зелени и рехави, а женските плътни и червени. Плодчетата са сухи, покрити с твърди червени власинки и се използват за декорация. Задържат се върху съцветията през цялата зима. Вирее върху всеки тип почва, стига да ѝ се осигури достатъчно слънчева светлина. Полива се умерено, понася и леко засушаване. Не се нуждае от мерки за защита от студа. Нейната декоративност е най-силно изразена през есента, когато листата се обагрят в жълто-червена краска.

Албицията (Albizia) е листопаден вид с бърз растеж. Притежава ефектна чадъреста корона, която запазва зелената си премяна до началото на зимата. Листата са текоперести с наситен зелен цвят. Състоят се от множество дребни елиптични листчета, разположени около листната ос. Подобно на мимозата листенцата се затварят при липса на светлина и в началото на деня се разтварят наново. Видът се разлиства сравнително късно – в края на април. Цветчетата, наподобяващи розови пухчета се появяват през май. Цъфтежният период е продължителен - приключва в края на септември. За да развие изтънчената си декоративност, растението се нуждае от интензивна светлина и не понася засенчване. Не е претенциозно към типа на почвата, стига тя да е добре дренирана. Полива се умерено. Видът е студоустойчив – преживява зимата при температури до -25ºС, с изключение на младите фиданки, които до 4-тата година се нуждаят от сигурна защита срещу студа.