Да подготвим стайните растения за следващия сезон

Стайните растения, които изнесохме през пролетта на балкона, са все още свежи, благодарение на прохладните нощи и умерените дневни температури. При тях промените ще настъпят седмица – две по-късно. Тогава листата им ще започнат да избледняват и вехнат, и това ще е сигнал за наближаващия финал на активния вегетационен сезон. Ако съумеем да ги стимулираме по подходящ начин и през следващата година те ще ни радват с прелестна наметка от цветове и атрактивна листна маса.

Сега е моментът, в който трябва да стартираме подготовката за следващата пролет, за следващия период на цветни багри и магични ухания. Какво трябва да направим преди да приберем стайните цветя на закрито?

На първо място пристъпваме към редуциране количеството на водата за поливане, съобразявайки го с потребностите на растенията. Температурите вече не са толкова високи и при прехода към състояние на покой те не се нуждаят от обилно напояване. Постепенно се удължаваме интервала между поливките, така че да осигурим минимални, но достатъчни количества влага. При видовете с изсъхващи стъбла и листа като каладиума (Caladium) и хипеаструма (Hyppeastrum) поливането се прекратява с отмирането на листната маса. При други видове се оросява леко повърхностния почвен слой. Малко по-различен е режимът за подаване на влага при орхидеите. Някои видове като цимбидиума (Cymbidium), например, поливките зависят от стайната температура: при постоянен температурен режим под 10ºС са веднъж на 10-12 дни, за температури около 15ºС напояването е веднъж седмично, а над тази граница – на всеки 4-5 дни. При дендробиумите (Dendrobium) зимният период съвпада с периода на покой и подаването на влага се свежда до леко оросяване на субстрата веднъж месечно. Значителна част от бромелиевите също се нуждаят от повърхностно оросяване на почвата, колкото да не засъхне. С други думи – трябва да се познават добре капризите на растенията, за да презимуват успешно и да радват с пищната си декоративност и през следващата година.

В началото на септември се прекратява подхранването на растенията, които "спят" през зимата. През периода на покой те не се нуждаят от "допълнителна порция" хранителни вещества. Единствените им изисквания се свеждат до подходящи температурни условия и определено количество светлина.

Преди да им ги осигурим трябва да отстраним прецъфтелите цветове и изсъхналите листа и клонки. Те са благоприятна среда за развитие на различни болестотворни микроорганизми, а и влошават значително външният им вид. Не бива да забравяме, че цветята с добре оформени корони са елегантно допълнение към интериора, след преместването им на закрито.

Някои растения задължително се нуждаят от есенна резитба. Това са видовете с вдървесинени стъбла – олеандър (Oleander), хибискус (Hibiscus), декоративните цитрусови растения (Citrus), каланхое (Kalanchoe) и други. Спестяването на тази операция би довело до изтощаване, тъй като вегетативните им функции са понижени, а излишните клонки ще изчерпват ограничените енергийните ресурси. В резултат на това, през следващата година цветето ще хилавее, цветовете ще са некачествени, дребни и малобройни. Подрязването ще стимулира формирането на нови и здрави клонки през пролетта, т.е. кичеста корона с внушителна декоративност. Другото преимущество на резитбата е поддържането на корона, съобразена с нашите виждания за развитие на растението. За целта дължината на клонките се скъсяват от 1/3 до 1/2. Правилото е да се реже непосредствено над листо, пъпка или разклонение. Особено ефектно е подрязването с шаблон.

Преди да внесем саксиите в закрити помещения трябва да направим профилактично опръскване с инсектицид, въпреки липсата на вредители.

За растенията, които губят вегетативната си маса през зимата, трябва да се осигурят подходящите условия за презимуване на грудколуковиците. Такива са бегонията (Begonia), каладиум (Kaladium), кана (Kanna) и др.

За част от стайните цветя, есента е период на събуждане за нов живот, например цикламата (Cyclamen). При тези растения се стартира активен поливен режим – използва се с мека вода със стайна температура, в която саксията се натапя за един час. Времето е достатъчно за поемане на необходимата влага.

Есента е подходящ момент за пресяване и подхранване на цъфтящите през зимата видове. Първите две подхранвания са с торове, богати на азот (N). През втория месец след „събуждането“ на цветята, се използват субстанции, богати на калий, които стимулират формирането на цветните пъпки.

Наред с общите правила, грижите за стайните растения през есента трябва да се съобразят с индивидуалните потребности на конкретния сорт. Това ще им осигури комфортна среда за развитие и перфектна визия през следващия вегетационен сезон.