Черните растения в градината

Те са тъмно виолетови или тъмночервени, но цветът им е толкова наситен, че изглеждат като черни. Тъмните нюанси са редки, ефектни и може би по тези причини са и много търсени. Значителна част от растителните видове с черни цветове или листна маса са плод на дългогодишна селекция. Присъствието им в градинските лехи подчертава багрите на останалите видове и придава тайнственост на зеленото пространство. По същата причина се използват и при аранжирането на букети.

Едно от най-обичаните и използвани растения в ландшафтния дизайн е розата (Rosa). Селектирани са сортове с много тъмен лилав цвят, които се възприемат като черни. За разлика от червената си посестрима, която е приемана като израз на вечната любов, те могат да бъдат възприемани като предупреждение за отмъщение и като символ на смъртта. В страните от Изтока черната роза е възприемана като край на дълго и трудно предизвикателство. Изискванията към начина на отглеждане и почвените условия са както при останалите сортове градински рози.

Дървовидният еониум (Aeonium arboreum) е друг представител на тъмните багри в градината. Растението е с изправени кафеникави стъбла и има храстовидна структура. Израства до 90 см във височина. Листата са месести и достигат до 6-7 см. Имат овална форма с характерна за вида овласена периферия и образуват плътна прилистна розетка. Оцветени са в тъмно бордо. Цветовете са жълти, събрани в чадърести съцветия, но появата им е изключително рядка. Предпочита добре осветени места през всички сезони. През активния вегетационен период се изнася на открито. През есента преминава в състояние на покой и се нуждае от температури между 10-12ºС. Видът е топлолюбив и презимува в закрити помещения при температура не по-ниска от 8ºС, но без преките слънчеви лъчи губи тъмната си листна окраска. При прекалено високи температури може да загуби и листата си. Почвената смеска се състои от равни части глинеста почва, пясък и торф. Подхранва се веднъж месечно през пролетта и лятото с торове за сукулентни растения или кактуси. Подхранващите субстанции трябва да са богати на калий (К). Полива се умерено през активния вегетационен период, а в състояние на покой – веднъж месечно. Растението е устойчиво на сух въздух. Младите растения трябва да се пресаждат всяка пролет, а възрастните – на всяка втора година. Растението се размножава чрез млади леторасти.

Черният карамфил (Dianthus) символизира смелост, но и предателство. Това многогодишно растение със сиво зеленикави възлести стъбла има линейни ланцетни листа. Височината на стръковете, в зависимост от сорта, варира между 30 и 90 см. Особено ефектни са нискостеблените сортове, с бял кант по периферията на цветовете. Използват като бордюрно растение. Слънчевите изложения са подходящи за развитието му. Нуждае се от алкална градинска почва с добър дренаж, тъй като не понася преовлажняване. Изисква периодично разрохкване на повърхностния почвен слой и подхранване с комплексни минерални торове, чрез които се внасят необходимите хранителни вещества. Полива се умерено. Своевременното изрязване на повехналите цветове не само поддържа перфектния вид на растението, но и "спестява" хранителните ресурси, които се разходват за формирането на семената.

Най-ефектният и лесен за отглеждане вид е черната петуния (Petunia Grandiflora Debonair Black Cherry F1). Стъблата са с височина до 35-40 см и са силно разклонени. Цъфтежът е обилен, с едри, достигащи до 6,5 см в диаметър, цветове. Сортът е нов и устойчив на неблагоприятните условия- възстановява се много бързо след проливни дъждове. Растението е подходящо за оформяне на бордюри или за контейнерно отглеждане на балкона. Размножава се чрез семена, които се засаждат в началото на годината. Поради малкия си размер не се покриват с почва. Разсадът се пензира след появата на третия същински лист. Засажда се на слънчеви места, върху леки, дренирани и богати на хранителни вещества, почви. През пролетта и лятото растенията се нуждаят от ежедневно поливане и редовно отстраняване на повехналите цветове.

Каната (Canna) тропическо растение с жилави коренища. Стъблото е изправено и високо до 1,2 м. Листата са елиптични, едри и наситено зелени. Цветовете са събрани върху висок цветонос, обагрени са в много тъмно бордо и на слънчева светлина придобиват копринен оттенък. Каната вирее върху богати и добре отцеждащи се почви, през пролетта и лятото се полива обилно и често. В началото на есента поливният режим се редуцира. Подхранва се два пъти месечно с комплексни торове за цъфтящи растения. За да презимува е необходимо да се извади коренището, заедно с почвата около него и да се съхрани до пролетта в закрити помещения, при температура 5-8ºС. Напролет от растежните пъпки ще израснат нови стъбла, които ще дадат нови цветове. Растението се размножава чрез разделяне на коренището.

Ефектна градинска леха с контрастни цветове може да бъде създадена с помощта на черна теменужка (Viola cornuta). Всъщност цветът е тъмно лилав, с копринени отблясъци. Големият интерес на градинарите към тъмните растения, които оформят приказни и контрастни цветни петна в градината, подтиква ботаниците да създават нови по-издръжливи многогодишни видове. Такива са черният зюмбюл (Hyacinthus orientalis), черната иглика (Primula elatior), черната фритилария (Fritillaria persica), черното лале (Tulipa King Night), които съвсем не изчерпват списъка на растителните видове с тъмни листа или цветове.