Logo
Печат на тази страница

Растенията в нашата градина с най-едри цветове

Градинският ансамбъл се възприема с всички сетива. Невероятната смесица от ухания и багри се променя ежедневно, но очарованието на "зеленото петно", създадено в двора, се запазва до последните есенни дни. Едроцъфтящите видове са безспорен фаворит при композирането на цветните лехи.

Далия (Dahlia)...Далията (Dahlia) e едно от най-пленителните градински растения е . Тази пришълка от хълмистите зони на Мексико, Гватемала и Колумбия отдавна е завладяла нашите градини. Растението има месести удебелени корени, които запазват дълго време своята жизненост, докато надземната му част умира всяка есен. Стъблото е кухо, изправено и гладко, с височина до 250 см, а при нискостеблените сортове не превишава 60 см. Листата са срещуположни и перести. Цъфтежът настъпва в първите дни на юли и продължава до късна есен. Съцветията са кошнички, обагрени в богата цветова гама – от бяло до тъмно бордо. Формата и големината им са в зависимост от сорта. Предпочита светли и защитени от вятъра изложения с добра аерация, при които прякото слънчево греене, не трябва да превишава 6 часа. По-продължителната експозиция на слънце забавя цъфтежа, поради което далията се счита за „цвете на късия ден”. Почвата трябва да е глинеста и богата на хумус, с киселинна реакция pH 6,5 – 6,7. Водопропускливостта и добрият дренаж на субстрата са важни за правилното й развитие. По време на вегетацията огромната листна маса изпарява интензивно влагата и растението се нуждае от много вода. Поливките са обилни и чести и се редуцират едва в края на есента, когато растението се подготвя за зимуване. Специфичните грижи, от които далията се нуждае са премахване на част от страничните пъпки, за да се получат по-малко цветове с впечатляваща едрина, леко притискане на стеблото, непосредствено под всяка основна пъпка, за да се развие качествен цвят и осигуряване на опора за високостеблените сортове. Тъй като растенията са топлолюбиви, в късна есен грудките се изваждат заедно с част от почвата и презимуват в закрити помещения. Растението се размножава чрез семена или разделяне на грудките.

Канна (Canna)...Канната (Canna) е разпространена в Централна и Южна Америка. Притежава разклоняващо се коренище и изправено стъбло. Листата са едри, елиптични със заострен връх. В зависимост от сорта могат да са наситено зелени, червенокафяви или зелени с тънки кремави ивици. Цветовете са едри, асиметрични и двуполови. Прицветниците са овални или лацетни. Окраската е характерна - в жълто, оранжево, бяло или червено, както и в комбинацията между тях. Каната се нуждае от много слънце и сигурна защита от вятъра. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и рохка. Подхранва се два пъти месечно. Растението изисква обилно поливане през лятото. В късна есен коренището се изважда с почвата около него и се прибира в хладно помещение. Може да се презимува във влажен пясък. Размножава се чрез разделяне на коренището или чрез семена.

Декоративeн слънчоглед (Helianthus)...Декоративният слънчоглед (Helianthus) е едногодишен или многогодишен вид с изправено и слабо разклонено стъбло. Листата са едри, последователно разположени, сърцевидни със заострени върхове. Твърди власинки покриват стъблата и листата. Златистожълтите съцветия имат големина около 16-18 см в диаметър. Състоят се от два вида цветове – езичести и тръбести. Цъфтежът настъпва в средата на лятото и продължава до късна есен. Новите хибриди са с кремави, червени и мъхести цветове. Хелиантусът предпочита откритите слънчеви изложения и рохки, богати почви с неутрална реакция. Едно от важните условия за правилното му развитие е редовното поливане. Растението се размножава чрез семена, които се засаждат директно в градината в края на март и началото на април, тъй като не понася пикирането.

Планински алиум (Allium oreophilum)...Планинският алиум (Allium oreophilum) е с най-едри цветове сред всички сортове декоративен лук. Каменистите склонове на планините от средна Азия са зоните на естественото му разпространение. Луковицата е яйцевидна и покрита със сива люспа. Листата са плоски и тънки. Имат тъмнозелен цвят. Цветовете са с формата на едри камбанки, които оформят чадърести съцветия, разположени върху дълъг цветонос. Цветът е малинов, а ароматът е нехарактерен за лука. Краткият цъфтежен период настъпва през юни. Алиумът се развива най-добре на слънчеви места. Интензивното осветяване придава много добра наситеност на цветовете и листата. Почвата трябва да е богата, рохка и с неутрална реакция. През периода на активна вегетация алиумът се подхранва три пъти месечно. Полива се само при пълно засъхване на почвата. След узряването на семената и изсъхването на листата, луковиците се изваждат и сушат. Засаждат се отново в късна есен, когато температурите трайно са се понижили до 10ºС. Дълбочината на засаждане е три пъти височината на луковицата. Повърхността се мулчира с торф или компост, за да не се образува почвена кора. Местоположението се сменя на 3-5 години. Размножава се чрез семена и вегетативно.

Хемерокалис (Hemerocallis)...Хемерокалисът (Hemerocallis) е непретенциозен и лесен за отглеждане. Произхожда от Източна Азия. Има силна коренова система, изправено стъбло и дълги мечовидни, прикоренови листа, разположени двуредно. Видът му е сходен на лилиума. Цветовете са едри, пухкави и запазват свежестта си само за един ден. Окраската им е в бели, розови, жълти, оранжеви и червени нюанси, както и в двуцветна комбинация между тях. Вирее на слънчеви и сенчести изложения, върху сухи, каменисти или заблатени почви. Полива се рядко, тъй като мощната му коренова система извлича влага от голяма дълбочина. Размножава се чрез разделяне на коренището.

Брунгманзия (Brugmansia)...Брунгманзията (Brugmansia) е едно от най-впечатляващите солитерни растения в градината е . Разклоненото стъбло наподобява ниско дръвче с едри яйцевидни листа и ефектни фуниевидни прости или кичести цветове, чиято дължина може да достигне 150 см. Окраската е бяла, кремава, розова, жълта, оранжева или червена. Брунгманзията е от растенията с вечерен аромат, който е в състояние да предизвика алергии и главоболие у по-чувствителните хора. Предпочита защитени от вятъра слънчеви изложения, но понася и полусянка. Почвата трябва да е богата, рохка и водопропусклива. Структурата на по-сбитите почви може да се подобри чрез внасяне на торф. През периода на активна вегетация се подхранва на всеки 7 дни. Полива се обилно. Растението е топлолюбиво и може да презимува в закрити помещения при температури между 4ºС и 12ºС. През пролетта отмрелите клонки се изрязват и растението се пресажда в по-голям съд с обогатена почвена смес. Размножава се чрез резници, които се вземат през пролетта или есента. Въпреки атрактивността си, брунгманзията е силно токсична. Цветовете съдържат два пъти повече отровни вещества от останалите части на растението.

Всеки от изброените видове се отглежда лесно и може да бъде използван като акцент в градината или на балкона.


Последна промяна: Неделя, 13 Август 2017 19:52


Влезте, за да коментирате

ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ
© Elegantz Ltd. www.elegantz.bg Всички права запазаени...