Как да накараме хортензията ни да цъфне..?

Най-често срещаната окраска е в розово, бяло или червено. От няколко години на пазара се предлагат и хортензии със сини цветове. Цъфтежният период за отглежданите в контейнер растения настъпва през май и продължава до средата на лятото, а при засадените на открито - от края на август до късна есен.

Цветето обича светлината, но изисква засенчване през обедните часове. Нуждае се от умерени температури и много влага. Мулчирането с дървени стърготини и торф задържа почвената влага и ограничава появата на плевели. Презимува на открито, но изисква защита срещу измръзване (покрива се със слама и листа или борови клонки, обърнати с игличките надолу, върху които се поставя достатъчно голям кашон). Почвеният субстрат трябва да е богат на хранители вещества, с киселинна реакция Ph 6.5 – 4.5. През активния вегетационен период се подхранва на всеки 15 дни. Размножава се чрез вкореняване на връхни резници с две муждувъзлия, като долната двойка листа се отстранява, а горните листа се съкращават до 1/3 от дължината и се поставят в смес от торф и перлит. Последващите грижи включват: засенчване за 3-4 седмици (до вкореняването) и непрекъснато оросяване. Преди засаждане в саксия или в градината резниците трябва да се закалят.

Подготовката за следващия цъфтеж започва непосредствено след прецъфтяването. Стъблата, по които е имало цветове се отрязват, като се оставят по 1 или 2 колена. Поливният режим в края на лятото се променя – количеството на водата се редуцира, така, че да предизвика постепенно пожълтяване на листата, след което те изсъхват и падат сами. Не бива да се допуска шоково намаляване на количеството вода, което води до бързо изсъхване на листната маса. В края на август се прекратява и подхранването на растението. Целта е леторастите да узреят до края на есента. До втората половина на януари, саксията с хортензия презимува на открито. Внасянето й в затоплени помещения (при температура около 13ºС) трябва да става след период на адаптация към по-високите стайни температури. При нарастване на първите листа температурата на средата трябва се покачи до 16-17ºС.

Растението има специфични изисквания към влагата. Водата трябва да е дъждовна или мека, тъй като твърдата вода предизвиква хлороза. Ако се използва вода от чешмата, тя задължително трябва да е престояла достатъчно дълго, за да не съдържа хлор (Cl). Температурата й трябва да бъде много близка до тази, на околната среда. През зимата поливките са редки и оскъдни – колкото почвата да не пресъхне. След внасянето на саксията в жилището количеството постепенно се увеличава, така че при пълното разлистване на хортензията да и е осигурен оптимален поливен режим. При него саксията през ден се натапя в кофа с вода за 1-2 часа и растението поема необходимото количество. Ако към водата за поливане се добави амониева стипца (3-3,5 грама/литър) киселинната среда се променя, и цветът от розов преминава в син.

След разпукването на листните пъпки, увредените и измръзнали клонки се подрязват. За формирането на пищна корона, листата се оросяват ежедневно, за да се избегне неблагоприятното влияние на сухия въздух в помещенията. По време на летните жеги, процедурата се извършва рано сутрин или в късните следобедни часове, когато температурите не са така високи.

Събуждането на растението е знак за стартиране на подхранването. То се извършва на всеки две седмици, а след пълното разлистване до началото на цъфтежа – два пъти седмично. Торовете не трябва да са с високо съдържание азот (N), калций (Са) и натрий (Na), които причиняват пожълтяване на листната маса. Най-подходящи са препаратите, предназначени за рододендрони и азалии. Те съдържат всички необходими вещества, от които хортензията се нуждае, но изискват прецизно дозиране. След появата на първите цветове се преминава към стандартния режим на подхранване – на 15 дни.

Засадените в градината хортензии се нуждаят от същите грижи, с изключение на процедурите, свързани с внасянето на растението в закрито помещение. След отстраняване на защитната обвивка, с която са предпазени от ниските зимни температури, се следи за разпукването на листните пъпки. Прилагат се същите операции и правила, както при контейнерно отглежданите индивиди. Поради липсата на възможност за форсиране, цъфтежът настъпва около два месеца по-късно.

Ако форсирано контейнерно растение бъде засадено в градината, дворът ще разполага с два красиви храста, цъфтящи по различно време.

Хортензия (Hydrangea)