Латинско наименование: Veronica Транскрипция: Вероника
Популярно име: Великденче Семейство: Plantaginaceae (Живовлекови)
Произход: Родът Вероника включва около 300 вида, които са разпространени из всички части на света, най-много в Европа и Азия.
Форма: Родът включва едногодишни, двугодишни, многогодишни треви, понякога полухрасти. Стъблата са изправени или разпрострени.
Листа: Листата са разположени или срещуположно, или последователно.
Цвят: Малките цветове са събрани в странични или връхни четковидни или класовидни съцветия. Венчето на цвета се образува от тръбовидни цветове, които във връхната си част са останали несраснали. Венчелистчетата са сини, има и розови, и бели.
Плод: Плодът е двугнезда кутийка с дребни семена.
Местоположение: За разнообразие на каменистите градини, подпорни стени, бордюри, смесени лехи. Много видове са добри почвопокривни растения и образуват плътни туфи.
Размножаване: Чрез делене на храста, стъблени рез-ници и семена, които се засяват през есента в почвата. Пониците започват да цъфтят на втората година. За резници се използват върховете на младите филизи. Верониката лесно се размножава и чрез делене на храста. Възрастният храст се разрязва на много дребни или едри части. Това се прави в ранна пролет, когато листата започват да се разтварят, но може и през август. При пресаждането надземната част на растението се изрязва, а след това се делят. Разстоянието между частите при засаждане зависи от размерите им.
Отглеждане: Обикновена градинска почва. За някои видове добавяйте и варовик. След цъфтежа филизите се изрязват, а храстът се обновява за сметка на новия растеж на листата. През зимата растението не се нуждае от укритие.
Сортове и видове: Съществуват много Вероники: виргинска вероника (Veronica virginica), сибирска (Veronica sibirica), дълголистна (Veronica longifolia), арменска (V. armena), голяма (V. austriaca), храстовидна (V. fruticans), класовидна (V. spicata), лекарствена (V. officinalis) и др. Част от видовете вероники са влаголю-биви (виргинска, дълголистна), планинските видове са сухоустойчиви (класовидна, австрийска).
LAT
bul