Семейство: Paeoniaceae (Божурови)
Произход: xxx
Форма: Божурът е популярно, много издръжливо многогодишно растение. Ценено е заради красивите цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.
Листа: xxx
Цвят: Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Те са едри, в пастелни или ярки краски, а зелените им дантелени листа съхраняват краските си до късна есен. Най-популярните у нас видове божури са кичести. Божурите достигат височина 50-100 см. Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. В цветарството божурите се отглеждат от древни времена. Те са били известни в античния свят на Европа и Китай не само с декоративните си качества, но и като лекарствени растения. В Китай божурите са принадлежали на императорския двор и той строго е забранявал да ги отглеждат обикновените хора. В наше време като най-перспективни са хибридите, които са получени вследствие на кръстоската между тревисти и дървовидни божури. Те откриват принципно нови възможности за създаването на нови окраски от цветове, които отсъстват при тревистите божури.
Местоположение: За сортовите божури местата трябва да бъдат открити и слънчеви, дори е допустимо малко засенчване в обедните часове. В дълбока сянка божурите растат, но не цъфтят. За да се избегне развитието на болести, е нужда циркулация на въздуха, затова растенията е най-добре да се садят на известно разстояние от стени, дървета и храсти. За диворастящите божури това не е задължително условие. За всички божури са неподходящи участъците с близко заложени подпочвени води, в такива условия корените на божура могат да загният. За оформяне на участъка трябва да подбирате сортове с красива форма на храста и ярки цветове, с различен срок на цъфтеж. Растенията са красиви и когато се използват за букети.
Размножаване: Диворастящите видове могат да се размножават чрез семена. Всички божури могат да се размножат и вегетативно - чрез резници, отводи и делене на храста. Най-перспективно е деленето на храста. Растенията, отгледани от семена, започват да цъфтят на четвъртата-петата година. Божурите могат да се делят на 3-4-годишна възраст при условие, че те са цъфтели нормално и числото на стъблата е повече от 7. Прави се през август и септември.
Отглеждане: За тези растения повече подхождат обработени глинести, слабокисели почви (pH 6-6,5). На глинести терени се добавят пясък, на песъкливи -1,5 кофи глина. На кисели почви се добавят 200-400 г вар. Божурите се засаждат само през есента. За да могат да растат на едно място, трябва да изберете правилно мястото. Подгответе го по-рано. Ямките трябва да са с размери 60 х 60 х 60 см, като растенията се настаняват на 1 м едно от друго. Не поливайте божурите много често, но по 2-3 кофи на храст. Водата трябва да попие до дълбочината на корените.
Сортове и видове: До наши дни то се е съхранило като монотипно семейство - с един-единствен род. Родът на божура включва не повече от 40 вида. Голяма част от Божурови представляват тревисти видове. По-малко известни са дървовидните божури, които се отглеждат в Югозападен Китай. Подборът на видовете и сортове божури в колекциите зависи от вкуса, целите на отглеждане и материалните възможности на любителите на цветя.
LAT
bul