Лечебните свойства на Хибискуса (Hibiscus)
Хибискусът (Hibiscus) е красивото дървовидно храстче, което е известно и под наименованията китайска роза, суданска роза, венециански слез, червен киселец, дървовидна ружа и африканското название - каркаде. Зоните на естественото му разпространение се намират в Индия и Китай, но красивото растение понася много добре условията на умерения климат и у нас зимува на открито.
Безпроблемно преживява отрицателни температури до -15, -20ºС, но понижаването под тази граница предизвиква частично измръзване на по-крехките клонки. Предпочита слънчеви изложения и добре дренираните почви. Задържането на вода в почвата влияе зле върху цялостното му развитие.
Структурата на растението е храстовидна, с леко овласени млади клонки, които с развитието си придобиват гладкост и сив цвят. Листата са с клиновидна основа, яйцевидни с леко заострен връх и последователно разположение по клонките. Цветовете са едри и единични. Цъфтежът е продължителен – от юли до началото на октомври. Размножава се предимно вегетативно – чрез вкореняване на резници. Използването на семена не се препоръчва, тъй като растенията се развиват много бавно и първият цъфтеж настъпва едва при навършване на 3-4 години. Освен това, методът е неприложим при хибридните сортове. Използва се за единично и групово засаждане в паркове и около автомагистрали, тъй като е непретенциозен и понася силно замърсената градска среда.
Приложенията на хибискуса са многообразни: листата и младите филизи се добавят към салати, от венчелистчетата се произвеждат вина, маринати и сиропи. Чашчелистчетата се добавят към торти, желета и сладоледи. Най-широко разпространение има чаят, приготвен от изсушените цветове. Той има наситен рубинен цвят, кисел, леко тръпчив вкус и е използван като лечебно средство в източните цивилизации още от древността.
Тайната на лечебните му свойства се крие в състава на цветовете. Те са богати на витамин С, съдържат от 7,5 до 9,5% протеин ( 13 аминокиселини, в т.ч. 6 незаменими), 2,4% пектини, флавоноиди, органични киселини (лимонена, винена, малеинова и др.), полизахариди, гликозиди и микроелементи.
Научните изследвания, проведени през последните десетилетия доказват способността на напитката да укрепва сърцето и стените на кръвоносните съдове. Ежедневната употреба на 1-2 чаши чай каркаде понижават нивата на холестерола и кръвното налягане. Не се препоръчва консумирането от хипотоници. Напитката регулира функциите на черния дроб, стомашно-чревния тракт и панкреаса. Едно от значимите й действия е спазмолитичното. Чаят успокоява коремните болки и улеснява храносмилането.
Високото съдържание на витамин С, го нарежда сред най-подходящите средства за лечение на простуда, наред с чая от липа и лайка. Освен това е и мощен антипиретик. Напитката има силно диуретично действие. Не съдържа оксалова киселина, което я прави подходяща и за страдащите от бъбречни заболявания.
Ободряващият чай се препоръчва на хората с влошено зрение. Съдържа кверцетин, който намалява зрителната умора и подобрява метаболизма.
На пектините се дължат антиоксидантните му свойства и общият оздравителен ефект, който се постига след изхвърлянето на токсините и солите на тежките метали от организма.
Положителното въздействие на чая се проявява единствено, ако е правилно приготвен. Той не бива да се вари и не бива да се приготвя в метални съдове. Една чаена лъжичка изсушени цветове се запарва 3-4 минути с вряща вода, след което запарката се прецежда и консумира. Същият ефект се постига и при поставяне на цветчетата в студена вода, която след кипване задължително се охлажда. Технологията се счита за спазена, когато чаят е с кристална бистрота и ярък рубинен цвят.
Правилното съхранение на цветчетата е от огромно значение за запазването на полезните вещества в тях. За целта се използват плътно затварящи се непрозрачни кутии, които се поставят в сухи и проветриви помещения.
Заради полезните свойства и нарастващото търсене хибискусът се отглежда в плантации. Едни от най-големите производители в света са Китай, Судан, Египет, Мексико и Тайланд. На международния пазар най-високо ценен е суданският чай.
При проблеми с жлъчката и пикочния мехур, консумирането на чай от каркаде е недопустимо. Същото се отнася и за диагностицираните с язва и гастрит, тъй като напитката повишава киселинността на стомашния сок. Въпреки тонизиращите и лечебни качества, консумацията на чай при бременност трябва да бъде силно ограничена и контролирана.
Вълшебните свойства на хибискуса и редовната консумация на чай не могат да заменят медицинската помощ...
Последна промяна: Петък, 09 Юни 2017 21:37
Последните публикации от aвторa Елеганц
нагоре