Logo
Печат на тази страница

Видове магнолия - какво трябва да знаем за тях..?

Магнолия... Магнолия...

Магията на пролетта започва с аромата и очарованието на отрупаните с едри цветове магнолии. Този красив храст носи името на известния френски ботаник Пиер Мангол и определя наименованието на по-висшата класификация, към която принадлежи - семейство Магнолиеви (Magnoliaceae). Растенията имат силно развит вретеновиден корен, достигащ на голяма дълбочина, но слабо разклонен и по тази причина са крайно неподходящи за контейнерно отглеждане. Младите магнолии могат да виреят в обемни съдове, но след втората година трябва да се засадят на постоянно място в градината.

Местоположението им следва да бъде прецизно съобразено с изискванията на конкретните видове, тъй като една от характерните им особености е трудното понасяне на пресаждането. При засаждане коренчетата не бива да се подрязват. Почвата трябва да е много богата на хранителни вещества, със слабо изразена киселинна реакция. Алкалните почви са крайно неподходящи. Смеската включва чимовка и компост. Когато се подхранва с оборски тор, той трябва да е угнил много добре, за да не увреди растението. Почвата се поддържа умерено влажна, като по-обилно се полива през периода на цъфтеж и при екстремните летни температури. Презимуването ѝ у нас е сериозен проблем, тъй като магнолията не понася затворените пространства и изисква специални грижи срещу измръзване. По отношение на структурата на стъблото и короната могат да бъдат класифицирани в дървовидни или храстовидни видове.

Според типа на облистването се разделят на две основни групи – листопадни и вечно зелени. Листопадните обхващат две подгрупи – цъфтящи преди разлистването и цъфтящи след разлистването. Първият вид има по-ранен цъфтеж и е изключително ефектен с отрупаните в цвят голи клони. При някои сортове, принадлежащи към този вид, цветовете са с еднаква дължина на венчелистчетата, а при други вътрешните венчелистчета са по-издължени от външните. Към цъфтящите преди облистването видове принадлежат: лилиецветната, суланжовата, японската, голата и звездовидната магнолии.

Лилиецветната магнолия (Magnolia lilieflora)...Лилиецветната магнолия (Magnolia lilieflora) произхожда от Китай и се характеризира с бавния си растеж. Има хибриди с храстовидна или дървовидна структура и във височина се развива до 3-4 метра. Листата ѝ са едри (с дължина до 20см) със заострен връх и наситено зелена, лъскава горна повърхност, а от обратната страна са по-светли. Цъфтежът настъпва през март и април, докато все още не се е разлистила. Липсата на аромат се компенсира от впечатляващата красота на цветовете, които са с чашковидна форма, пурпурна окраска отвън и бяла вътрешност. Изградени са от 9 венчелистчета, чиято дължина достига до 10 см. Особено ефектна е нейната форма "Нигра", чиито по-едри цветове преливат от най-тъмните нюанси на пурпурното до най-светлите. Издържа на студ до -20ºС и не е твърде капризна, по отношение условията на отглеждане.

Суланжовата магнолия (Magnolia soulangeana)...Суланжовата магнолия (Magnolia soulangeana) представлява едър храст, формиран от няколко основни стъбла. Листата са светло зелени, имат обратно яйцевидна форма и дължина 10-15 см. Цветовете са ароматни, бели или обагрени в различни розови нюанси. Характерни за вида са завитите навътре венчелистчета на едрите (до 10 см в диаметър) цветове. Цъфтежът е през периода април-май, обикновено преди разлистването или съвпада с появата на първите листа. Този вид понася особеностите на климата в южните райони у нас и по поречието на Струма.

Японската магнолия (Magnolia kobus)...Японската магнолия (Magnolia kobus) има дървовидна структура и впечатлява с внушителната си височина (10-15 метра) и широката яйцевидна корона. По кафеникавите ѝ клонки са разположени "лещанки" с червено-кафеникав оттенък. При този вид цветните пъпки са по-едри и по-гъсто овласени от вегетативните. Формата на листата е обратно яйцевидна, със заострен връх. В началото на април дървото засиява в премяната от бели цветове. Структурата им е с по-къси външни венчелистчета, които повяхват и окапват по-рано от вътрешните. При пълното си развитие цветовете са широко отворени, а едрината им варира между 10 и 12 см в диаметър. Наименованието подсказва, че видът произлиза от Япония. Характеризира се с повишената си студоустойчивост.

Голата магнолия (Magnolia denudate)...Голата магнолия (Magnolia denudate) е дърво с височина около 10 метра и силно разклонена корона. Характерно за вида е овласяването на младите клонки. Листата в началото на вегетацията също са овласени, като с развитието си петурите остават гладки. Листата са обратно яйцевидни, с дължина до 15 см. Цветовете са ароматни, с бяла окраска и сравнително едри - до 15 см в диаметър. За да разкрие пълното си великолепие изисква влажни почви. Въпреки относителната си студоустойчивост, изисква местоположение, защитено от вятъра и въздушните течения.

Звездовидната магнолия (Magnolia stellata)...Звездовидната магнолия (Magnolia stellata) е бавно растящ храст със сферична корона. Във височина се развива до 3 м. Определят я като подвид на японската магнолия, но за разлика от нея, звездовидната е с по-тесни и издължени листа. Цъфтежът настъпва през март. Цветовете са ароматни, бели и широко разтворени. Понася добре климатичните особености на Южна България и е често срещан вид.

От листопадните магнолии с цъфтеж след разлистването, у нас виреят заострената и чадъровидната.

Заострена магнолия (Magnolia acuminatа)...Заострената магнолия (Magnolia acuminatа) е дървесен вид с правилна пирамидална корона и различно обагряне на клоните. Окраската на младите е маслинено зелена, а зрелите имат червено кафяв цвят. Листата са с тъмно зелена горна повърхност. Обратната им страна е по-светла и леко овласена. В края на вегетационния период окраската постепенно преминава в златисто жълта. Цветовете са по-дребни, в сравнение с останалите листопадни видове (6-8 см) и нямат аромат. Обагрени са в жълтеникаво и се появяват в края на май и началото на юни, след като дръвчето се е разлистило. Родината на заострената магнолия е Северна Америка. Видът изисква влажни, плодородни почви и е студоустойчив.

Чадъровидна магнолия (Magnolia tripetala)...Хибридите на чадъровидната магнолия (Magnolia tripetala) са с дървовидна или храстовидна структура. При подходящи условия височината на стъблото достига 10-12 метра. Листата са силно издължени (до 60 см) и са разположени по върховете на клонките. Горната им повърхност е светло зелена, а обратната - сиво зелена. Цветовете са бели, с неприятен аромат и се състоят от 9 до 12 венчелистчета с различна дължина (вътрешните са по-дълги). Този вид е сред най-едроцветните – диаметърът на цветчетата достига 25см. Неприятният аромат е причина за по-ограниченото ѝ използване в озеленяването и то само в зоните, отдалечени от алеите и кътчета за отдих.

Едроцветна магнолия (Magnolia grandiflora)...От всички представители на вечнозелените магнолии, у нас може да се оглежда единствено едроцветната магнолия (Magnolia grandiflora). Това дърво с широка пирамидална корона може да достигне височина до 30 метра. Кората е сива, гладка и леко напукана (при възрастните екземпляри). Младите клонки са леко овласени. Листата са обратно яйцевидни, със заострен връх и дължина до 25 см. Имат лъскава, тъмно зелена горна повърхност и са покрити с ръждивокафяви власинки от обратната страна. Цветовете са бели, ароматни и много едри (25 см в диаметър). Естествените ѝ местообитания са в южните зони на Северна Америка. Предпочита леки, плодородни и влажни почви и е силно чувствителна към ниските температури. Отглеждането ѝ у нас е възможно само при полагане на специални грижи.

Магнолията е символ на дълголетието. Нейният неповторим чар, прави вида изключително използван в озеленяването, разбира се, ако условията за отглеждането са подходящи. Тя изглежда перфектно не само като солитер, но и засадена в групи.


Последна промяна: Неделя, 24 Юни 2018 19:19


Влезте, за да коментирате

ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ
© Elegantz Ltd. www.elegantz.bg Всички права запазаени...