Дихондрата (Dichondra) – зеленият килим в градината

Листенцата са дребни, бъбрековидни или овални и в зависимост от вида могат да бъдат зелени или сребристи. През лятото, от пазвите на листата се появяват дребните бели цветчета, които не притежават декоративността на листната маса. Дихондрата се използва предимно като почвопокривно растение, но засадена във висящи кошници или балконски сандъчета се развива като каскадно и изглежда изключително добре. В този случай тя може да се комбинира с петунии (Petunia), лобелии (Lobelia) или сакъзчета (Pelargonium peltatum), което прави присъствието ѝ на балкона още по-атрактивно.

Въпреки, че е изключително непретенциозна, съществуват някои особености при отглеждането ѝ. Мястото на засаждане трябва да е слънчево или полусенчесто. Развива се перфектно при температури над 18ºС. Поради високата чувствителност на растението към задържането на влага в почвата, тя трябва да е добре дренирана, отцедлива и да притежава висока вуздухопропускливост. Поливният режим е съобразен с температурата на отглеждане. През пролетта и есента, когато температурите са умерени, поливките са ежедневни, но не толкова обилни както през лятото. Тук основното правило е почвата да не се оставя да засъхне т.е. да се осигури постоянна и умерена влажност. Подхранва се ежедневно с течни торове, разтворени във водата за поливане. Когато е "настанена" индивидуално в съд или е засадена в градината се използват универсални торове за листно декоративни видове. При комбинирането ѝ с петунии (Petunia) , лобелии (Lobelia), тагетeс (Tagetes) или бакопа (Bacopa) се използват универсални течни торове за цъфтящи балконски цветя. Тревният килим се нуждае от непрекъснато поддържане – при достигане на прекалено голяма плътност се налага прореждане, което да осигури необходимото жизнено пространство за растенията, а своевременното отстраняване на изсъхналите стъбла и листа осигурява перфектен вид. При комбинирано засаждане с други растителни видове, растежът им трябва да се контролира, за да не се задушават едно друго.

Растението е топлолюбиво и не издържа ниските зимни температури. По тази причина се отглежда на открито като едногодишно. При контейнерното отглеждане, растенията презимуват успешно в прохладни помещения. За да „избухне” напролет нова пищна зелена феерия от висящите кашпи, трябва да се извърши зимна резитба. Съкращаването на стъблата до 8-10 см стимулира разклоняването им през следващата пролет.

Дихондрата се напада от листни въшки и белокрилки, срещу които се използват инсектициди. По-опасни за растението са гъбичните заболявания, които се разпространяват изключително бързо и за кратък период от време обхващат всички растения в лехата. Преовлажняването причинява кореново гниене, което е фатално за дихондрата.

Размножава се вегетативно или чрез семена. При първия метод, най-подходящото време за вземане на резници е ранната пролет. Те се вкореняват директно в почвата. Използването на индивидуални съдове за всеки резник, предпазва растението от стреса при пресаждането на постоянно място.

Дихондра (Dichondra)...

При размножаването чрез семена е добре да се закупят пелетирани. Те са малко по-скъпи, но кълняемостта им е значително по-висока (около 90%). Поради опасността от развитието на плесени и гъбични заболявания, субстратът и съдовете предварително се третират с фунгицид. Семената се засаждат през февруари или в началото на март на дълбочина около 0,5 см. Тъй като са много дребни, могат да се разпръснат равномерно по повърхността на почвата, след което тя се уплътнява чрез притискане. При температура 20-25ºС и висока влажност, те покълват за около 3-7 дни. За осигуряването на подходящи условия за покълване съдът се покрива с домакинско фолио, стъкло или друг прозрачен материал, който ще пропуска светлината и ще задържа влагата. Поставя се на перваза на слънчев прозорец или в оранжерия, без да се излага на пряка слънчева светлина. В облачни дни е препоръчително осигуряването на допълнително изкуствено осветление. Ако планирате да отглеждате растението в съдове с други цъфтящи видове, трябва да засеете семената им поне 30 дни след засаждането на дихондрата.

След поникването, младите растения се откриват постепенно и леко, за да се адаптират към по-ниската влажност на средата, в която ще протича бъдещото им развитие. Добре би било, ако след появата на третия или четвъртия същински лист разсадът се пикира. Тук отново се препоръчва използването на индивидуални съдове за всяко растение, по вече споменатите причини – по бързо и лесно прихващане на новото място.

В градината новите растения се засаждат на разстояние 25 см, едно от друго. При контейнерното отглеждане се поставят по 3-4 растения в съдове с диаметър 10 см, тъй като целта е оформянето на буен „водопад” от зеленина. Растенията се развиват много бързо в първите 100 дни след поникването, но разкриват декоративните си качества едва на втората година.

Дихондра (Dichondra)...