Цветя, които не причиняват алергии...

През пролетта алергиите се предизвикват от разцъфналите растения - цветният прашец се разпръсква от вятъра и предизвиква различни дразнения в областта на горните дихателни пътища и очите. След първите цъфтежни вълни, щафетата се поема от тревите - през лятото и от плевелите - през есента.

Единственият сигурен начин да бъдат ограничени алергичните реакции е да се избегне контактът с растенията, които ги предизвикват. Това естествено налага някои правила при работа в цветните лехи и необходимостта от правилен подбор на растенията. На първо място трябва да се лишим от цветята - дразнители. Противно на очакванията, цъфтящите видове с едри цветове разпръскват по-малко количество цветен прашец, отколкото тези с дребни цветчета. Въпреки, че се разнася от вятъра, прашецът се концентрира най-вече около цветето-източник. Налага се за избегнем засаждането на тези растения в градината, или ако по някаква сантиментална причина не можем да се лишим от присъствието им, трябва да ги разположим възможно най-далече от жилището, пешеходните зони и кътчетата за отдих, които сме обособили. Същото се отнася за живите плетове, които силно привличат полените и растенията с много силен аромат.

Списъка на цветята, които не причиняват алергични реакции се оглавява от традиционни, за българската градина, видове:

Минзухар (Crocus) – традиционно за българската градина цвете. Има тънки иглести листенца, между които израства цветоносното стъбло. Цветът е прост, състоящ се от шест едноцветни венчелистчета - бели, сини или жълти, но съществуват хибриди с атрактивни ивичести цветове. Обича слънчевите изложения и леките, глинести почви с добър дренаж и неутрална реакция. Лукувиците се засаждат в края на лятото и по време на активната вегетация се нуждаят от подхранване и много влага. Минзухарът се засажда в група с многогодишни пролетни цветя, използва се предимно като бордюрно растение, но изглежда добре в алпинеуми или в сандъчета на терасата.

Нарцис (Narcissus) – нежно пролетно цвете с линейни прикоренови листа. Цветовете са единични или в съцветия, разположени върху безлистен, сплеснат цветонос с характерно люспесто покривало. Появяват се през април-май и в зависимост от сорта, структурата им е проста или кичеста. Осветените места и богатите хумусни почви са най-подходящи за развитието на нарциса. Растението не понася подхранването с угнил оборски тор, но азотните и калиевите торове му повлияват доста добре. По време на цъфтежа се нуждае от повече влага. През 4-5 години трябва да се пресажда на ново място.

Лале (Tulipa) – отделните сортове се отличава по височина, едрина и форма на цветовете, но общите характеристики се свеждат до чашковидни или камбанковидните цветове, разположени върху дълъг цветонос и прикореновите листа с восъчен налеп. Предпочитат топлите и слънчеви местоположения и дренираните, глинесто-песъчливи почви. Не изискват особени грижи. След опадването на венчелистчетата цветоносите се отстраняват. Листата се премахват едва след пожълтяването им. Размножава се чрез луковици, които се засаждат през есента. Изглеждат перфектно, засадени в група.

Лупина (Lupinus) – коренищно тревисто растение или полухраст. Листата са разположени върху дълги, мъхести дръжки. Цветовете са събрани в четковидни съцветия. Окраската им е бяла, синя, розова, виолетова, жълта, розова, пурпурна или червена. Вирее върху осветени или леко засенчени места. Висока декоративност развива при засаждане върху слабо кисели или слабо алкални почви и върху пясък. За да се удължи животът на растението, то трябва системно да се подрязва, за да се стимулира развитието на страничните корени. Прецъфтелите цветове се отстраняват преди образуването на семенните кутийки. Лупината издържа отрицателните температури до -7ºС, но резките температурни разлики през пролетта и есента водят до унищожаването ѝ. Размножава се чрез семена и делене на коренището. Растенията се подновяват след четвъртата година.

Циния (Zinnia) – едногодишно растение с разклонена структура и изправени стъбла. Листата са срещуположни, тъмнозелени, яйцевидни, със заострен връх. Груби власинки покриват стъблото и листата. Съцветията са кошнички, прости, полукичести или кичести. Окраската на езичестите цветове е във всички възможни нюанси, без тези на синьото. Тръбовидните цветове са жълти и образуват изящен изпъкнал център. Цинията има продължителен цъфтеж - от средата на лятото до първите леки студове. За перфектната ѝ визия са необходими слънце, защитени от въздушни течения места, богати и дренирани почви с неутрална реакция. Цветето е силно чувствително към влагата - преовлажняването и засушаването се отрязяват еднакво зле върху развитието й. Нуждае се от своевременно отстраняване на прецъфтелите съцветия. Размножава се чрез семена, от които се произвежда разсад. Засаждат се през април и не изискват задължително пикиране. На открито разсадът се засажда в началото на юни, когато разликата между дневните и нощни температури не е голяма.

Ралица (Delphinium) – многогодишно, студоустойчиво, градинско растение с изправени стъбла и мъхести, остро изрязани листа с къси дръжки. Цветовете са събрани в класовидни съветия. Обагрени са в различни нюанси на бялото, синьото, лилавото и розовото. Цъфтежът обхваща месеците юни и юли, а при редовното отстраняване на прецъфтелите съцветия, може да продължи до септември. Засажда се на слънчеви места или такива с леко засенчване. Почвата трябва да е рохка, богата, с постоянно поддържана умерена влажност. Растението е студоустойчиво и се съчетава добре с други цъфтящи видове.

Ирис (Iris) – това растение с плоски мечовидни листа, покрити с восъчен налеп и изящни цветове, разположени върху дълъг цветонос, отдавна е навлязло в българските градини и паркове. Многообразието от нюанси на едрите прости цветове с шест венчелистчета, три от които леко са отпуснати надолу и непретенциозността на растението го правят предпочитано пред останалите цъфтящи видове.Растението развива два типа филизи: вегетативни-от които се развиват листните пъпки и генеративни - от които се развиват цветоносите. Ирисът предпочита слънчевите изложения и сухи песъчливи почви. Размножава се чрез разделяне на коренището след цъфтежа.

За ограничаване разпространението на полени в градината трябва да избягваме оформянето на големи масиви, засадени с еднородни цъфтящи растения и да водим непрекъсната борба с плевелите.

Всички видове треви са силни алергени и това налага силно редуциране на площта на моравата. За да минимизираме разпространението на полените, трябва да извършваме косенето рано сутрин или в дните с по-висока влажност. Друго решение е замяна на моравата с почвопокривни и стелещи се растения, към които да добавим акценти от камъчета и по-едри камъни.

Предпазните средства при работа в градината са задължителни за хората с чувствителност към полените. Подходящото работно облекло, носенето на шапка или шал, предпазни очила и ръкавици спестяват неприятните последици от досега с растенията.