Logo
Печат на тази страница

Стайни хищни растения – красиви и опасни

Венерина мухоловка (Dionaea muscipula) Венерина мухоловка (Dionaea muscipula)

Хищните растения наброяват над 600 вида, обединени в 15 рода. Всички са застрашени видове и са вписани в Червената книга. От тях едва десетина могат да се отглеждат като стайни растения. Характерно за всички хищни видове, отглеждани в домашни условия е непретенциозното им отношение към почвения субстрат. В обичайните си местообитания виреят върху бедни на азот почви, в блата и мочурища, което е предпоставка за развитие на интуитивни механизми, чрез които си осигуряват необходимите им хранителни вещества.

При саксийно отглеждане, почвената смеска се състои от мъх, необогатен торф и промит, едрозърнест речен пясък. Съдовете за засаждане не могат да бъдат глинени, тъй като глината задържа солите, които са вредни за кореновата им система. Обикновено се използват пластмасови съдове с по-широки дренажни отвори. За правилното им развитие се изисква интензивна слънчева светлина и много висока влажност. Въпреки, че са представители на топлолюбиви видове, трудно понасят температури над 30º С. Местоположението им в помещенията трябва да е отдалечено от източници на топлина. Освен тези изисквания, контейнерите трябва да са разположени в среда, богата на жива храна. Според изследвания, направени от Чарлз Дарвин, хищните растения разпознават плячката, която им осигурява хранителен запас и не изразходват излишна енергия за различни механични дразнители, попаднали в капанчетата. До този извод естествоизпитателят е стигнал, след като е поставял месо, мляко, хартия и къмъчета в капанчетата на венерината мухоловка. Рецепторите ѝ не реагирали на хартията и камъка, но капанчетата се затваряли при всяко подаване на месо и мляко.

Днес хищните растения се отглеждат заради красотата си и атрактивния начин, по който попълват хранителните си запаси.

В домашни условия се отглеждат:

Венерина мухоловка (Dionaea muscipula)Венерина мухоловка (Dionaea muscipula) – произхожда от Северна Америка. Многогодишно растение, достигащо височина до 20 см. Листата са вечнозелени, но през лятото придобиват черевникав оттенък. Състоят се от две части, със зъбчета по края, във формата на челюст. Когато рецепторите доловят допира на насекомото, капанчето се затваря и благодарение на храносмилателните ензими, растението усвоява необходимите му хранителни вещества. От жертвата остава само твърда хитинова обвивка, която изхвърля. Целия процес е с продължителност около 10 часа. Цветовете са дребни и бели, разположени по върха на дълго цветоносно стъбло. Появяват се през май и юни. Растението изисква интензивна светлина и понася добре дори преките слънчеви лъчи. Оптималната температура за правилното му развитие, варира в диапазона 25-30º С. Почвата се състои от три части торф и една част промит речен пясък и постоянно поддържана влажност. Размножава се чрез резници или вкоренени листа. В домашни условия живее от 1 до 3 години.

Дарлингтония (Darlingtonia californica)Дарлингтония (Darlingtonia californica) – в естествени условия се развива в Калифорния и Орегон (САЩ). Позната е под наименованието Кобра Лилия. Улавя дребни насекоми с помощта на конусовидните си „S“-образни листа, които завършват с капанчета. Вътрешността им е покрита с власинки, разположени под ъгъл, които пречат на насекомото да излезе, след като е попаднало там. Определени участъци от капанчето са лишени от хлорофил и поради своята прозрачност пропускат дневната светлина. Привлечени от яркото обагряне и аромата на сладък нектар, насекомите влизат в капанчето. Опитвайки се да излетят, се удрят в прозрачните бехлорофилни зони и падат на дъното. Растението не притежава храносмилателни ензими, а усвоява полезни вещества от саморазложилото се тяло на жертвата. В естествените си местообитания достига до 100 см височина, а при стайно отглеждане – не повече от 25-30 см. Цветовете му са зеленикаво-червени, но трудно цъфти при стайно отглеждане. Подходящи са светлите и прохладни изложения, без пряка слънчева светлина. Не понася засенчване. Температурата не бива да пада под 15º С. Температурата на корените трябва да е по-ниска от тази на листата и цветовете. Изисква висока влажност и ежедневно пулверизиране на листата с дъждовна вода. За ежедневните поливки се използва дъждовна, преварена или филтрирана вода. Без осигурени специални условия може да преживее няколко месеца. В терариум или оранжерия вирее до пет години. Почвената смеска се състои от сфагнов мъх, торф, перлит, борова кора и промит, едрозърнест пясък. Пресажда се през 3 години. Трябва да му се осигури почивен период от 3-4 месеца, в който поливките се ограничават, а температурата се понижава до 6 – 8º С. Размножава се чрез листа или разделяне на растението.

Росянка (Drosera Spathulata)Росянка (Drosera Spathulata) – екзотично растение от Австралия, Нова Зеландия и ЮАР. Листата са тънки, светлозелени с червеникав оттенък. Покрити са с власинки, по чиито върхове са разположени миниатюрни лепкави капчици, които привличат насекомите. Когато кацне върху листото, насекомото залепва, а опитите му да се освободи, дразнят рецепторите и то се навива около жертвата. Освен храносмилателни сокове, лепкавите капчици съдържат и секрет с парализиращо действие (конин). Цъфти през цялото лято от юни до септември. Светлината трябва да е интензивна, а температурата – умерена: през лятото 25-30º С, през зимата – 10-12º С. Ежедневно се оросява с мека или филтрирана вода. Почвената смеска се състои от торф и речен пясък в съотношение 3:1. Трябва да е добре дренирана и винаги влажна.

Сарацения (Sarracenia Flava)Сарацения (Sarracenia Flava) – произхожда от блатистите зони на Северна Америка. Листата наподобяват фунии, покрити чадърчета, чиято функция е да привличане на насекоми. Отворчето на всяка фуния е гладко и хлъзгаво, а зоната около него е покрита с власинки и отделя нектар. Ароматът му привлича насекомите, които кацайки върху гладката повърхност, се хлъзгат и попадат във фунийката, изпълнена с киселини и разграждащи ензими. Власинките не позволяват на жертвата да излезе. Цветовете са единични, обагрени в червено, жълто, розово или кафяво. Появяват се през юни и юли, върху дълги цветоносни стъбла. Предпочита ярка светлина и висока влажност. През лятото поливките са ежедневни с мека вода, като се внимава течността да не попада във фунийката. През зимата се полива веднъж седмично. Почвената смеска се състои от сфагнов мъх, речен пясък и торф. Размножава се чрез семена и разделяне на растението.

Непентес (Nepenthes Mirabilis)Непентес (Nepenthes Mirabilis) – естествените му местообитания са Азия и Австралия. Най-често срещаният сорт е лиана, която се прикрепва към дърветата с помощта на „мустачки“, търсейки повече светлина. Колкото по-високо е растението, толкова по-голяма е неговата „ловна“ зона. Изисква просторни помещения с голяма височина, целогодишно поддържане на температура от 20-25º С и висока влажност. Хищните листа имат формата на каничка, покрита с капаче. Големината ѝ варира от 15 до 50 см и събира около 2 литра течност, съдържаща разграждащи етзими. Капачето се отваря, когато листото съзрее. Каничката е ярко оцветена и излъчваща аромат на нектар. Привлечени от неустоимия аромат, насекомите кацат върху околоустието на капанчето и падат в каничката. Разположените под ъгъл власинки, пречат на насекомите да се освободят. За около 5-8 часа от насекомото остава само хитиновата обвивка. Цветовете наподобяват тези на орхидея Фаленопсис и са разположени въху дълъг цветонос. Водата за поливане трябва да е мека и със стайна температура. В състава на почвената смеска влизат: сфагнов мъх, торф, листовка и дребен субстрат за орхидеи. Пресажда се на 2 години. Размножава се чрез семена и отводи.

Библис (Byblis liniflora)Библис (Byblis liniflora) – сходството с росянката е голямо, но за разлика от нея хищните листа на библиса не се увиват около насекомото. Те са снабдени с два вида жлези – едните са слузести, а другите изпускат разграждащ секрет. Слузестите покриват цялата повърхност на капанчето с лепкави капчици, които пречупват светлината и по този начин привличат насекомите. Попаднали върху капана, жертвите залепват, а в опита си да се освободят се изтощават и умират. Цветовете се появяват през юли, в края на листата и са обърнати към слънцето. Понася температури от 5º до 40ºС и предпочита ярко осветяване. Полива се с дъждовна или преварена вода. Вирее в смеска от сфагнов мъх, перлит и борови кори. Размножава се чрез делене на коренището или със семена.

Петлюга (Pinguicula vulgaris)Петлюга (Pinguicula vulgaris) – най-лесният за отглеждане вид. Листата представляват миниатюрни канички, покрити с власинки, които пречат на насекомото да излезе от капана. Отделя кисели сокове, които ускоряват разграждането и усвояването на плячката. Понася ниски температури и умерено осветяване. Полива се с мека вода, поставена в подложката на съда. През зимата поливките са силно ограничени – веднъж месечно.

Мехурка (Urticularia pubescens)Мехурка (Urticularia pubescens) – вирее във водна среда басейни, рибарници, акариуми. Листата ѝ наподобяват ресни, разположени под водата. Хищните органи представляват малки овласинени мехурчета, снабдени с клапа. Растението филтрира водата. Когато насекомо докосне власинките, клапата се отваря и всмуква жертвата, която умира във вътрешността на мехурчето от глад. Хранителните вещества се усвояват от специални пипалца, разположени във вътрешността на каничката.

Въпреки атрактивността на ловуване, хищните растения не бива да се дразнят изкуствено. В случаите, когато хранителният им запас е недостатъчен, трябва да им се подават живи насекоми.

<div><img title="Sarracenia Flava (Сарацения)" style="margin: 0px 10px 2px 2px; border: 2px solid #000000; float: left;" alt="Sarracenia Flava (Сарацения)" src="http://blog.elegantz.bg/images/encyclopedia/s/Sarracenia.Flava.gif" /><strong>Латинско наименование:</strong> Sarracenia Flava<br /> <strong>Транскрипция:</strong> Сарацения флава</div>


Последна промяна: Сряда, 17 Август 2016 21:29


Влезте, за да коментирате

ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ
© Elegantz Ltd. www.elegantz.bg Всички права запазаени...