Обичаи и традиции на Васильовден

След нейната смърт младежът се отправил към Атина, където изучавал граматика, риторика, астрономия, медицина, философия, физика и естествени науки. Възпитан в християнската вяра, Василий редовно посещавал атинските храмове. Срещата с Григорий Богослов била определяща за следващите етапи от живота му. За да се посвети на християнството, Василий се стремил към усъвършенстване на знанията. Жаден за научни знания, младежът поел към Египет, където открил важни богословски творби и имал възможността да наблюдава отблизо живота и делата на знаменити християнски духовници. Следващите десетилетия се характеризирали с църковни раздори и зараждането на различни ереси. През този период Василий се завърнал като епископ в родната Кесария. Отдаден изцяло на християнството, философът-творец не спирал да помага на хората. Той притежавал дарбата да предсказва бъдещето и предрекъл дори собствената си смърт. Добротворството било основната цел на живота му и всички негови дела били насочени към издигане авторитета на християнската религия и борбата срещу арианството – ерес, която отричала божествения произход на Исус Христос. За православните християни Свети Василий е защитник срещу зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Той помага на вярващите да преодоляват отчаянието и да се противопоставят на грешните желания и помисли.

Предците ни са имали още едно наименование за Васильовден – Сурваки, свързано с обичая сурвакане. По стара българска традиция деца, между 5 и 12 години, тръгват в ранните часове на 1 януари и обикалят домовете на близки, съседи и приятели със сурвакници в ръце да благославят домакините за здраве и берекет. Сурвакниците се изработвали от сурови дрянови пръчки, оформени като буквата Ф, които се украсявали с вълна, пресукани бели и червени прежди, кравайчета, пуканки и сушени плодове. За благите пожелания:"Сурва, сурва година, червена ябълка в градина, едър клас на нива, голям грозд на лоза, жълт мамул на леса,пълна къща с деца! Живо-здраво до година,до година, до амина!" домакините ги дарявали с лакомства, сушени плодове, кравайчета и дребни пари. Корените на този ритуал за здраве и плодородие не са открити. Той е непознат и за останалите православни християни.

В миналото, в този ден, на прага на къщата се е колел жертвен петел, за да остане късметът в къщата. Вместо петел можело да се използват пуйка или кокошка. Жертвеното животно се пълнело с ориз или се приготвяло със зеле и заемало основно място на трапезата, а за този ден тя трябва да е богата и с блажни ястия. Стопанката приготвяла баница с пара и дрянови клонки, наречени на къщата, здравето, богатството, домашните животни. На трапезата се слагали гозби с петел или пуйка, свинска пача, ошав, варено жито, кромид лук, орехи и мед. Вечерята се прикадявала с тамян, за да се прогонят злите духове и се казвала благодарствена молитва. Това е втората кадена вечеря след Бъдни вечер. Най-възрастният от домакините разчупвал погачата или баницата с късмети. Преди наздравицата, всеки от присъстващите вземал по един орех и го счупвал. Ако ядката е голяма и свежа – годината за него ще е добра, а семейството ще е здраво. Кромидът се нарязвал на 12 кръгчета, като всяко се нарича на някой от месеците. След това парченцата се наръсвали със сол, а на сутринта по тях се гадаело какъв ще е месецът – ако солта се е стопила – това предвещавало дъжд, ако се е запазила, месецът ще бъде сушав. Когато някой кихнел по време на вечерята на него се „харизвало“ първото родено, през пролетта, животно в обора.

След вечеря също се правели предсказания за годината. Всеки хвърлял пъпка дрян в огнището и тази, която се пукне и отскочи най-високо предвещавала здраве и успех.

Момите и ергените поставяли под възглавницата си първия залък от баницата с късмети, за да видят насън бъдещия си съпруг (съпруга).

На този ден се правели и предсказания с бръшлян. Всеки предварително бележел листо от бръшлян с цветен конец. Всички листа се натапяли във вода и съдът се поставял под стряхата на къщата. На сутринта, в зависимост от състоянието на листото се разбирало каква ще бъде годината за притежателя му. Ако било свежо – годината ще носи здраве и успехи, ако е повехнало – ще бъде трудна.

Българката открай време е поддържала красотата си с природни средства и е прилагала различни ритуали. На Васильовден нашите баби натапяли във вода дрянови клонки и с водата измивали косите си – да са здрави и лъскави през цялата година.

Почти всички ритуали са идентични с тези за Бъдни вечер и Коледа. И в нощта на Васильовден, огънят в огнището не трябва да загасва. Трапезата също не се вдига.

На този ден празнуват именниците: Васил, Василка, Веселин, Веселина и производните на тези имена.