Отглеждане на каланхое (Kalanchoe Blossfeldiana)

Видът наброява над 200 сорта. Растенията са многогодишни, тревисти или храстовидни, някои са отглеждани заради красивите и дълготрайни цветове, други като листно - декоративни. Изправените и силно разклонени стъбла на цветето достигат в условията на умерен климат максимална височина до един метър. По-младите имат наситен зелен цвят, докато застарелите клонки са вдървесинени. Листата са гладки, с леко назъбена периферия и наситен зелен цвят. Короната е гъста и компактна. Цветовете, прости или кичести, са много дребни и образуват гроздовидни съцветия, разположени по върховете на младите стъбла. Цветовата гама обхваща всички нюанси на бялото, жълтото, оранжевото, червеното, розовото, виолетовото и цикламата. Цъфтежният период е продължителен 2-3 месеца.

Най-широко разпространение намира сортът Каланхое блосфелда (Kalanchoe Blossfeldiana). Много атрактивни са по-рядко срещаните:

Плачещо каланхое (Kalanchoe Manginii) с по-тесни листа и висящи надолу единични цветове с формата на камбанка;
Слонско ухо (Kalanchoe Beharensis) - има едри и покрити с власинки листа;
Мъхнато каланхое (Kalanchoe Tomentosa) - листата са дребни, с кафяв връх и покрити с мъх. Периферията им е леко назъбена.

Цветето е непретенциозно и не изисква особени грижи. На растенията трябва да се осигури много добра осветеност, без излагане на пряка слънчева светлина. Когато се отглежда на по-слабо осветени места, то започва да хилавее, междувъзлията се издължават, а листата губят наситения си цвят. За запазване гъстотата и компактността на короната, при недостатъчна осветеност се осигуряват допълнителни източници на светлина. Друга особеност на цветето е необходимостта от затъмняване за около 16 часа от денонощието в продължение на 7-8 седмици. Тя е свързана със залагането на цветните пъпки. През късите зимни дни, тези условия са налице и след два месеца красивите съцветия покриват растението. За да се стимулира появата на нова цветна вълна, 5-6 седмици след цъфтежния период растението се форсира чрез принудително затъмняване.

Подходящите температури за развитието му са в диапазона 24º-27ºС. През зимата допустимият минимум е 10ºС. В периодите на „затъмняване“ чувствителността на растението към температурата се повишава и тя трябва да се поддържа непрекъснато 18ºС, тъй като отклоненията в температурния режим под 17ºС и над 24ºС забавят цъфтежа.

Каланхое (Кalanchoe) е сукулентно растение и натрупва влага в месестите листа. Това налага да се засажда в добре отцеждащи се почвени смески. Най-подходящата се състои от равни части торф и перлит. Киселинната реакция на субстрата трябва да е Ph 6,0 - 6,5. Младите растения се пресаждат няколко пъти в годината - това осигурява правилното и бързото им развитие.

Подхранва се 1-2 пъти през активния вегетационен период с торове, богати на калий (К). Един от най-важните микроелементи за правилното развитие на цветето е цинкът (Zn). Недостигът му уврежда листата - те израстват по-дребни, бледи и деформирани.

През летните месеци се полива обилно, като почвата се оставя да засъхне, преди следващото подаване на влага. През зимата количеството на водата за поливане се понижава драстично. Веднъж-два пъти в месеца повърхностния почвен слой леко се навлажнява.

Поддържането на перфектна корона - с много разклонения на стъблото, се постига чрез неколкократно пензиране на растенията, които не бива да се извършват след 31 август.

Най-сериозните заболявания на каланхое(Кalanchoe) са гъбичните инфекции и маната. Цветето трябва ежедневно да се наблюдава за наличие на вредители - трипси и др., които пренасят различни инфекции. Значителни поражения по вегетативните части може да нанесе мухата Duponchelia, чиито ларви унищожават листата и стъблата отвътре навън.

Размножаването на растението може да се осъществи по няколко начина: чрез семена, вкоренени стъблени резници, а при някои сортове и от листо, забодено в почвата.
При първия начин семената се разпръскват върху уплътнен торф, примесен с промит и дребнозърнест речен пясък. Поради малкия си размер не се покриват с почва. Оросяват се с пулверизатор, след което съдът се покрива с полиетилен или стъкло. Поддържането на висока влажност (85-90%) и температура на субстрата 20-23ºС гарантира по-високата им кълняемост. След поникването, количеството на вода за поливане се намалява постепенно до постигането на нормален поливен режим.

По-лесен и резултатен е вторият начин - чрез вкореняване на зелени стъблени резници, които могат да се вземат през цялата година. Трябва да имат по 2-3 междувъзлия. След отстраняване на най-ниско разположените листа, резниците се оставят да позасъхнат в продължение на 24 часа. Засаждат се във влажен и пропусклив субстрат. Поливат се умерено. Резниците могат да се вкореняват и натопени във вода.

Когато се прибягва към третия метод се избират едри и добре развити листа, които се оставят да позасъхнат, след което се засаждат във влажен субстрат от равни части торф и промит речен пясък (дребнозърнест).