Форсиране на цветни луковици

Стартирането на процеса е в зависимост от вида на растението – при лалето и зюмбюла залагането на луковиците става през септември, но деликатният нарцис изисква повече време и по тази причина неговото форсиране започва месец по-рано.

Процедурата преминава през няколко етапа:

Подбор на луковици – за форсажа се избират луковици, които могат да дадат качествен цвят - здрави, едри, добре узрели и с ненаранено дъно. Когато форсирането се извършва в домашни условия не се препоръчва комбинирането на видове или сортове, които имат различни времеви периоди за поникване. Избраният сорт, освен декоративните си качества трябва да притежава и още едно: да бъде подходящ за форсиране.

Подготовка на почвената смеска – към 3 обемни части глинеста градинска почва се добавят 2 части торф и 1 част перлит, който може да бъде заменен от промит, едър, речен пясък. Луковиците съдържат достатъчен запас от хранителни вещества и не изискват богати почви, за осигурят развитието на силно и здраво растение.

Подготовка на съдовете – подбират се съдове с по-големи дренажни отвори. Размерът им трябва да съответства на броя и големината на подготвените за форсиране луковици. По принцип, те се засаждат близо една до друга, което означава, че в саксия с диаметър 15 см (№15) могат да се засадят: 3-4 зюмбюла, 6 лалета или 15 минзухара(кокичета). Ако вече са били използвани, съдовете задължително се измиват, след което се третират с дезинфекционен разтвор, приготвен от вода и белина в съотношение 10:1. След дезинфекцията се напълват с предварително подготвената почва (без да се уплътнява). Количеството се определя в зависимост от размера на луковицата – след засаждането ѝ нивото на почвената повърхност трябва да е около 1 см под горния ръб на саксията.

Засаждането на луковиците става чрез притискане в почвения субстрат, който трябва да покрие 2/3 от тях, а 1/3 да остане открита. Следва обилно поливане, изнасяне на открито и насипване на слой от слама и пясък с дебелина около 15 см, който осигурява оптимални условия за вкореняване на луковицата.

Грижи за засадените луковици:

1. Спазване на строг поливен режим, който осигурява непрекъсната почвена влажност, без почвата да прогизва. Луковиците са силно чувствителни към влагата и при прекалено задържане на вода в почвената смес могат да загният. За поливките се използва студена вода.
2. Осигуряване на оптимален температурен режим: през първите 2 седмици температурата трябва да е в диапазона 9-12ºС, от третата до осмата седмица 9 ºС, от началото на деветата седмица до внасянето им в затоплено помещение 5 ºС. Ако температурите са по-високи растенията ще развият богата листна маса, цъфтежът няма да бъде осъществен или ще закъснее. Много важно условие е температурите през тези седмици да не бъдат по-ниски от 1 ºС и да не превишават 15 ºС. Вариант за решение на проблема е поставянето на съдовете в хладилника. Най-доброто място, в този случай, е отделението за зеленчуци. Достатъчно е да бъдат обвити с найлон, в който се правят няколко отвора, за да се осигури въздух за растенията. Рискът от появата на гъбични инфекции, при този метод, е доста висок.
3. Внасянето в помещения с температура 22-24 ºС става, когато се е развил конусът с листа и стъблото е достигнало височина между 6 и 8 см. Поставянето на дървени стърготини или мъх по повърхността на почвата, които се поддържат постоянно влажни, допълва оптималните условия, необходими за по-ранното развитие на растенията.
4. Непосредствено след внасянето трябва да се осигури пълно затъмнение, с което се цели удължаването на цветоноса.
5. Затъмняването се преустановява при появата на цвета в основата на листата. За продължителния цъфтеж се осигуряват температури между 18 и 20 ºС и достатъчна осветеност.

След цъфтежа растенията се поставят на светло място до повяхването на стъблото и листата. Пожълтелите листа и цветоноси се отрязват, а на луковицата се осигуряват условия за покой. През есента тя се засажда в градината или в саксия. За предпазването ѝ от ниските зимни температури се препоръчва мулчиране. Новото й използване за контролиран цъфтеж може да се осъществи едва след 3-4 години. Това се налага от факта, че форсирането изчерпва значителна част от хранителните ресурси, които не могат да бъдат възстановени за по-кратък период. Ако луковицата се форсира отново през следващите 1-2 години, растението или няма да разцъфне или цветът ще бъде много рехав, дребен и без всякакви декоративни качества.

При зюмбюлите форсирането може да се извърши и във вода. Използва се ваза със стеснение в горната част, върху което луковицата „да легне”. За по-добра стабилност, около нея може да се постави мъх. Вазата се напълва с чиста вода към която се добавят 1 - 2 парченца дървени въглища. Нивото й трябва бъде прецизно определено - течността да докосва долната част на луковицата, а след появата на корените - да покрива само част от тях. Подмяната на водата се извършва през 2 седмици, но нивото й трябва да се поддържа чрез доливане. До развиването на корени, вазата се поставя в пълна тъмнина. За да се развие растението, след появата на коренчетата, му се осигурява добре осветено и топло място. Не се изисква период на „застудяване” на луковицата. Цъфтежът настъпва след 2-3 седмици.

Опитните градинари съветват при първите опити за форсиране на луковици да се водят подробни записи за условията и фазите от развитието на растенията, за да се избегнат допуснатите слабости през следващите години.

Форсирани луковици могат да се намерят в цветарските магазини, големите търговски вериги и градинските центрове. Достатъчно е само да бъдат засадени навреме и в началните месеци на годината ще се появят първите цветове.