Саксийните растения – от балкона към стаята

Първостепенно значение при определяне разположението на цветята в жилището има съответствието на средата, в която ги поставяме с оптималните условия за развитието им. По-голяма част от растенията е силно чувствителна към светлината. Мушкатото (Pelargonium) изисква 10-12 часа интензивна слънчева светлина, макар и непряка,а други видове се развиват добре при два пъти по-оскъдно осветление. Светлинният интензитет зависи от размера на прозорците, изложението им, вида на стъклата, отстоянието на жилището от съседните сгради и на разстоянието между растението и прозореца. Стъклата пропускат само част от слънчевата светлина, пердетата спират още 30% от нея, т.е. дори и поставено до прозореца, цветето ще получи много по-малко светлина, в сравнение с летните дни. Това е пагубно за светлолюбивите видове. Те се издължават и хилавеят, което значително влошава декоративността им. В тези случаи се налага да осигурим допълнителен източник на светлина. Най-непридирчиви към светлината са: Аспидистра (Aspidistra elatior), Алоказия (Alocasia Lowii), Араукария (Araucaria Heterophylla), Зайча сянка (Asparagus Setaceus), Аукуба (Aucuba Japonica).

Друг фактор със силно влияние върху развитието на саксийните растения е свежият въздух. Всички вегетативни части на растенията (подземни и надземни) дишат, т.е. поемат кислород и отделят въглероден диоксид, който поемат обратно при фотосинтезата. Въпреки това липсата на свеж въздух подтиска развитието им. Наличието на вредни примеси (бензинови изпарения, феноли, алкохолни пари, тютюнев дим) е вредно и може да ги унищожи. Жизнените им процеси се нарушават и при запрашеност в помещенията. Това налага периодично да забърсваме листата и да не допускаме запрашеност в жилището. Редовното проветряване на затворените пространства осигурява необходимите количества свеж въздух. Не бива да допускаме течение, особено при външни темератури под 0° С.

Ниската влажността на въздуха в помещението влияе неблагоприятно на растенията, колкото запрашеността и липсата на кислород. Сухият въздух вреди предимно на цикламите (Cyclamen persicum). Проблемът се решава чрез поставяне саксиите върху мокри камъчета или съд с вода върху радиатора. В близост до източниците на топлина можем да поставим сухолюбиви видове като: Алое (Aloe Arborescens), Бриофилум (Kalanchoe Daigremontiana), Гастерия (Gasteria Pillansii), Ешеверия (Echeveria Derenbergii), Котиледон (Cotyledon orbiculata), Красула (Rochea falcata), кактуси (Cacti).

Температурата в помещенията регулираме в зависимост от потребностите на растенията. Резките температурни промени им влияят неблагоприятно, поради което се налага да им осигурим плавен преход към новите условия.
Върху състоянието и развитието на цветята в затворени помещения значение има начинът на отглеждане. Когато са отгледани от семе, цялото им развитие е свързано с приспособяване към условията. За разлика от тях, оранжерийните растения са се развивали в условия, близки до оптималните и по-трудно се нагаждат към неблагоприятната среда, в която ги поставяме.

Внасянето на растенията в жилището трябва да става през времето на покой или в началото на нарастването им, с което се намалява стреса от коренната промяна в условията на отглеждане. Без проблем преживяват до пролетта здравите и добре вкоренените растения, по които няма вредители.

След като сме съобразили условията в жилището с индивидуалните потребности на цветята, ги разполагаме и според някои естетически критерии:

-За да се чувстваме и ние комфортно в жилищното пространство, по-едрите растения позиционираме в просторните помещения, с по-голяма площ. Дребните цветя виреят много добре в по-компактни части от жилището като коридори, антрета, остъклени балкони. По неписано правило най-много растения се поставят в дневната. Въпреки по-ограничената си площ, кухнята е втора в тази „класация“. Заради по-високата влажност на въздуха, в нея можем да разположим листно-декоративни и цъфтящи видове, които не са прекалено капризни и обемни. Като най-подходящи можем да посочим: Хипоестес (Hypoestes Phyllostachya), Зебрина (Zebrina pendula), Бръшлян (Hedera Canariensis), Бегония (Begonia Elatior), Африканска теменужка (Saintpaulia Ionantha).

-Растенията в претоварените с мебели помещения се развиват неправилно и интериорът има депресиращо въздействие върху обитателите.

-Пъстролистните и цъфтящите видове са по-подходящи за едноцветно декорираните помещения. Когато стените са решени в по-богата декорация, най-разумното решение е в тях да се разположат вечнозелени видове с наситена, едноцветна окраска.

Преди да внесем растенията, трябва да ги почистим от счупените клонки, изсъхналите листа и съцветия. Подхранваме само видовете, които се нуждаят от допълнителни хранителни вещества за по-добра устойчивост срещу болести и неприятели. Основната част от саксийните растения подхранваме през пролетта. Значително намаляваме количеството на подаваната вода. Тя трябва да е със стайна температура, и по възможност - престояла. Поливките със студена вода могат да предизвикат загниване на корените и унищожаване на цветята. На по-малки интервали упражняваме визуален контрол за наличие на вредители и болести. Така ще защитим максимален брой растения от бактериални зарази и неприятели. Често срещано през периода е сивото гниене. При появата на характерните петна по стръковете, незабавно пристъпваме към изрязване на заболелите участъци. Срезовете посипваме с прах от стрити дървени въглища.

Доброто разположение и подходящите грижи ще помогнат на саксийните растения да преживеят неблагоприятните зимни месеци.