Многогодишни цветя за нашата градина

За разлика от саксийните многогодишни растения, градинските се подхранват в късна есен. Торовете се внасят с последното прекопаване, при подготовката за зимен покой. Така им се осигурява богат запас от хранителни вещества и силен старт в началото на пролетта.

За да не се насочва силата на растенията към изхранване на семенниците, се налага редовно отстраняване на прецъфтелите цветове.

Поливките са редовни през лятото и ограничени през останалите сезони.

След определен период от време цветята губят своята декоративност и това налага тяхното подмладяване. За всеки отделен вид, този период е различен. Обновяването става чрез разделяне на коренището, размножаване чрез резници, семена или луковици.

При подбора на многогодишни растения за градината се налага да съобразим индивидуалните им изисквания с условията, които можем да им осигурим. Следните многогодишни цветя се развиват много добре при нашите климатични условия, цъфтежните им фази са последователни, т.е. от най-ранна пролет до късна есен ще внасят пъстрота и свежест в градината:

Кокиче (Galanthus) – традиционно за българската градина цвете. Листата са сивозелени, линейни. Цветът се състои от околоцветник и три бели венчелистчета. Предпочита откритите места, но вирее и на полусянка. При осигурена рохка, влажна и хранителна почва се разраства и бързо заема цялата свободна площ. Размножава се вегетативно, чрез дъщерни луковици.

Минзухар (Crocus) – съществуват пролетно и есенно цъфтящи видове. Луковиците при някои сортове образуват пръстени, а при други са с разнищени влакна. Листата са тънки и линейни, а цветовете са обагрени в жълто, оранж, златисто, а при C.pulchellus - са сини, бели или шарени. Прашниците са жълти, само при есенните сортове са бели. Обича слънчеви изложения, леки глинести почви и обилни поливки в периода на интензивен растеж. Размножава се с дъщерни луковици.

Лале (Tulipа) – богато разнооразие от сортове, обединени в над 140 вида. Листата са зелени и издължени. Всеки сорт е с характерна форма на цвета: чашковидна, звездовидна, яйцевидна или широка камбанка. На едно цветоносно стъбло има от 1 до 8 цвята. Окраската може да е едноцветна, ивичеста или петниста и варира от бяло до черно-зелено. Най-благоприятни за развитието му са слънчевите кътчета в градината и дренираните глинесто-песъчливи почви.

Зюмбюл (Hyacinthus) – „дъждовното цвете“ има линейни и заострени в края листа, а камбанковидните цветчета са разположени по върха на цветоноса. Те могат да бъдат прости или кичести, обагрени от бяло до червено. Засажда се на слънчеви и закътани от вятъра места, върху равнинен терен с лек наклон. Не се развива добре върху киселинни почви и при високо ниво на подпочвените води. За предпочитане е след пожълтяване на листата, луковиците да се извадят и съхраняват в проветриви помещения.

Нарцис (Narcissus) – многогодишно луковично растение с тесни прикоренови листа. Цветовете са ароматни, едри, единични или в съцветия, разположени на безлистен и сплеснат цветонос с характерно люспесто покривало. Околоцветникът е тръбест и различно обагрен. Окраската варира от снежно-бяло до кремаво; от лимонено жълто до ярък оранж, а някои сортове са със зелено-бели цветове. Вирее върху всички видове плодородни и дренирани почви. Непретенциозен е към осветеността, но при слънчеви изложения цветовете са по-едри и ярки. Цъфежът е през май и юни. Подхранва се с азотни и калиеви торове.

Божур (Paeonia) – представител на монотипно семейство с единствен род, към който принадлежат над 40 вида. Короната достига до 1м, а наситено зелените листа наподобяват дантела. Цветовете са предимно кичести и се появяват през пролетта и началото на лятото. В древен Китай е било забранено да се отглежда от простолюдието, защото на декоративните и целебните му свойства можел да се радва само императорския двор. Днес се отглеждат тревисти и дървовидни хибриди с бели, розови, оранжеви и червени цветове. Атрактивното цвете обича откритите и слънчеви изложения. Расте и на сянка, но не цъфти. Необходима му е въздушна циркулация и се засажда на отстояние около 1м от стени, дървета и храсти. При високи подпочвени води съществува опасност от загниване на коренището. Почвите, върху които се засажда трябва да са глинести, добре обработени, с киселинна реакция около рН 6 – 6,5. Поливките са редки, но обилни – водата трябва да попие на голяма дълбочина. Размножава се чрез резници, отводи и делене на храста.

Ирис (Iris) – познати са над 250 вида . Филизите са два типа: вегетативни (подземното коренище) и генеративни (едногодишни цветоноси). Растението има плоски и двуредни мечовидни листа с восъчен налеп, събрани в основата на цветоносите. При някои видове цветовете са ароматни, единични или в съцветия. Структурата на цветовете е проста – от шест венчелистчета, три от които – увиснали надолу. Оцветени са в бяло, кремаво, жълто, от синьо до тъмно виолетово.Трайността на цветовете е максимум пет дни. Цъфтежът продължава от началото на май до края на юли. Коренището е месесто и може да бъде засадено дори върху каменисти терени. Предпочита откритите слънчеви изложения и добре отцеждащи се почви. Подмладяването се извършва през 4-5 години чрез разделяне на коренището.

Флокс (Phlox) – растението има пълзящи или изправени стъбла, достигащи височина до 1,5 м, които се вдървесиняват през есента. Листата са овалноланцентни и срещуположни. Ароматните цветове са обагрени в бяло, розово, синьо, кармин, червено и лила, с характерно „око“ в центъра. Цветчетата с големината от 2,5 до 4,5 см и са събрани в чадърести съцветия. Цъфтежният период обхваща цялото лято и началото на есента.
Предпочита слънчеви и защитени от вятър места. Вирее върху плодородни, рохки и умереновлажни почви. Подмладява се на 3-4 години чрез разделяне на коренището, като всяка част трябва да има поне 3 върха. Може да се вкорени и от стъблени резници.

Рудбекия (Rudbeckia) – високите изправени стъбла са покрити с твърди власинки. Листата са овални или яйцевидни, закрепени посредством дълги дръжки към основата на стъблата. Съцветията са с формата на кошничка, образувана от езичести крайни и средни тръбовидни цветове, обагрени в жълто, оранж и кафяво. Предпочита откритите слънчеви изложения. При засенчване стъблата се издължават и растението губи атрактивността си.
Вирее върху плодородни глинести почви. Не понася засушаване. Размножава се чрез разделяне на коренището.

Далия (Dahlia) – позната и под наименованието Гергина. Растението е с гладки и кухи стъбла, чиято височина може да достигне 2,50 м. Листата са перести, с големина от 10см до 40см. Съцветията имат формата на кошничка, обагрена в топли цветове : жълто, розово, оранжево – червено, червено, рубинено, бяло, златисто, лилаво. Оптималните условия за развитието ѝ са: слънчеви места с добра въздушна циркулация, глинеста и богата на хумус и добре оттичаща се почва. Цъфтежният период е дълъг – от началото на лятото – до късна есен. Размножава се чрез делене на грудката, стъблени резници или семена.

Гладиола (Gladiolus) – има мечовидни листа, които в основата си обвиват вертикално изправеното стъбло. Цветовете имат прости околоцветници, сраснати в основата и са събани в класовидно съцветие. Окраската варира от бяло до черно-кафяво. Грудката има до 7 спящи пъпки, от които се развива само една. Тя формира нова грудка в основата на стъблото, която ще замени изтощената, в края на вегетационния период. Развива се на слънчеви и закътани места, изисква умерени, но редовни поливки. Размножава се чрез вертикално или хоризонтално разрязване на грудката, така че във всяка част да има по 1-2 спящи пъпки.

Роза (Rosa) – кралицата на цветята заема подобаващо място във всяка градина. Вариантите са различни и подходящи за всеки тип озеленяване: розови храсти, стелещи се, щамови, високостеблени, чайно-хибридни, почвопокривни и плетови рози. Стъблата, в зависимост от вида и сорта могат да бъдат увивни, с компактна структура, с дълги и тънки или стелещи се (образуват цветен килим). Повечето сортове цъфтят от май до късна есен. Цветовете са кичести, някои са ароматни, други – не. Заемат слънчевите изложения в градината, тъй като е важно листата да изсъхват бързо след дъжд. Всички видове обичат богати хумусни почви, а подхранването е със специален тор. Поливките са умерени. В късна есен коренищата се загърлят, а стъблата на пълзящите и увивни сортове, могат да се обвият с юта. За да изглежда перфектно изисква отстраняване на прецъфтелите цветове.

Чарът на градината не се крие в броя на засетите видове, а в перфектно поддържаната им декоративност.