Инвазивни растения, които трябва да избягваме

Някои от тях се вписват в новата среда и я допълват, а други се развиват инвазивно и крият сериозни рискове за нарушаване равновесието във флората в световен мащаб. Открили подходящи условия за развитие, тези растения успяват да изтласкат типичните местни видове, с което нарушават баланса в екосистемата. Липсата на храсти, многогодишни треви или дървета, които ограничават жизненото им пространство, наред с богатата и влажна почвена среда, обуславят бързото разрастване на колонията. Хищниците, паразитите и болестите, които поддържат екоравновесието в зоните им на естествено разпространение, отсъстват на новото място и това допълнително стимулира безконтролното им размножаване. Гостоприемниците биват унищожавани от новите заболявания, пренесени от агресора или изтласквани от естествения си хабитат. У нас най-уязвими са крайречните гори. Тези съобщества са много млади и твърде податливи на инвазивните растения.

Една от най-опасните, според еколозите, е храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa). Тя е листопаден храст, висок до 6 метра с прави клонки. Листата ѝ са текоперести, състоящи се от елиптично-овални листчета с нечетен брой (най-често между 11 и 25), които при смачкване имат неприятен мирис. Цветчетата са с приятен аромат, дребни, пурпурно-виолетови със златисти тичинки, събрани в гъсти метличести съцветия. Цъфтежът обхваща месеците юни, юли и август. Плодчетата са извити бобчета. Отглеждана в парковете, заради високите си декоративни качества, тази пришълка от Северна Америка завладява с бързи темпове крайбрежието на най-големите реки у нас. Заради своята невзискателност към почвените условия се разпространява масовото и води до унищожаване на тополите. Най-сериозни са щетите по долното течение на Дунав, където по-топлия климат благоприятства инвазивния ѝ растеж. Проблемът е изключително сериозен, тъй като всяко растение формира множество коренови издънки, което пречи разпространението ѝ да бъде овладяно. Въпреки системното ѝ изкореняване, насажденията се възстановяват, стават по-компактни, а ефективните химически препарати са опасни за останалите растителни видове в крайречните зони.

Фалопията (Fallopia multiflora, Polygonum multiflorum) е сред най-опасните агресори в градината. Този многогодишен храст е широко използван в китайската народна медицина. Във височина се развива до 4 метра. Формата на листата наподобява връх на стрела с дължина 3-7 см и ширина 2-5 см с ясно изразена централна жилка. Клонките са червеникави и се увиват около съседните растения. Цветчетата са дребни 5-6 мм, събрани в рехави съцветия. Обагрени са в бяло или бяло с лек зелен оттенък. Цъфтежът е продължителен - от началото на лятото до края на есента. Предпочита глинесто-песъчливите почви, сенчестите и влажни изложения. Развива се интензивно - установено е, че нараства с 10 см дневно, задушавайки растенията в съседство. Въпреки, че видът е често използван в озеленяването и паркоустройството, растежът ѝ трябва да се контролира.

Следващият "натрапник" в градината е шоколадовата лоза (Akebia). Ефектната, пълзяща по перголи, лиана с нежни цветчета и плодове с шоколадов аромат се разпростира много бързо. Извличайки всички хранителни ресурси от почвата тя потиска развитието на съседните градински видове, лишавайки ги от необходимите количества кислород и светлина. Контролът върху масовото ѝ разпространение е практически трудно постижим. Птиците разнасят ароматните плодове и разширяват границите на местообитанията ѝ. Препоръчително е да се отглежда в контейнери. Така се ограничава развитието на кореновата система, а оттам и на множеството издънки, които прорастват от нея.

Друг подобен вид е американската дива тиква (Bryonia alba). Тя има силно развит, жълтеникав корен. Стъблото е пълзящо, с дължина до 4 метра. Петделните грапави листа са последователни и захванати с дълги дръжки към стъблото. Обвива се около дърветата с помощта на множеството мустачки, разположени по цялата дължина на стъблото. Цъфти през лятото с жълтеникави еднополови цветове. Женските са по-дребни и събрани в кичури. Състоят се от 5 сраснали чашчелистчета и 5 венчелистчета. Мъжките са събрани в кичури на дълги дръжки. Плодът е кутийка с 4 до 6 семена. Разпространява се масово по долното течение на Искър. Произхожда от Северна Америка. Лианата има изключително бърз растеж. Само за една година обвива тополите и върбите от основата до върха.

Миграцията на растенията не е еднопосочна. Доказателство за това е линдернията (Lindernia) - вид, който е застрашен от изчезване у нас, а се развива инвазивно в оризищата на Китай. Обитава бреговете на водоемите и въпреки, че понася всякакви условия, у нас е запазено само едно нейно находище. Причината за това е друг вид линдерния, пренесена от Северна Америка, който е превзел местообитанията ѝ в цялата страна.

Уникалната европейска флора се е развивала в продължение на милиони години, през които соленоводните басейни, реките, езерата и планинските вериги са формирали огромното биологично разнообразие. С развитието на международния транспорт и търговия са разрушени естествените бариери на биосредата на стария континент. При допуснатият пряк междувидов контакт, агресивните растения изтласкват местните видове и нарушават екологичното равновесие в системата.

Основните начини за справяне с инвазивните видове са: физическо отстраняване, екологичен, химичен и биологичен контрол. При значителна част от тях, физическото отстраняване е неефективно, поради силно развитата им коренова система, което прави цялостното ѝ унищожаване практически невъзможно. Частичното ѝ премахване, от своя страна, стимулира развитието на нови коренови издънки. При химическия метод съществува опасност от унищожаване на растящите в съседство видове. Изпълнението на ограничителните мерки трябва задължително да се извършва под контрола на специалист. Не бива да се подценява и фактът, че най-ефикасната тактика е превенцията. Отговорното отношение на хората спрямо пренасянето на екзотични видове, ще минимизира разпространението на непознатите плевелни растения, които нанасят сериозни екологични и икономически вреди. За да ограничи щетите, Европейският съюз финансира специален проект Daisie, който цели запазване на екосистемите в страните-членки. При изпълнението му, към настоящия момент, е овладяно разпространението на над 6600 растителни вида, нехарактерни за флората на нашия континент, които застрашават биологичното разнообразие и повишават риска от екологична катастрофа.

Важността на проблема се отчита и на национално ниво. Колектив от експерти подготвя книга за инвазивните видове у нас и насоки за ограничаване на повсеместното им разпространение.