Как да си отгледаме кала (Zantedeschia)..?

Кала ефиопия (Zantedeschia aethiopica) – изправените стъбла формират храстовидната структура на растението. Листата имат сърцевидно-щитовидна форма и са разположени върху дълги, около 1 метър дръжки. Цъфти от януари до юни. Съцветията са дълги, снабдени със светлозелени или жълто-зелени покривала, достигащи до 25 см дължина. По време на цъфтежа се формират по няколко цветоноса. Плодовете са жълти, с диаметър около 1 см. Отглежда се трудно в домашни условия, но се развива перфектно в природата, около естествени водоеми – реки, езера и блата.

Белопетнистата кала (Zantedeschia albomaculata) представлява едър храст с изправени стъбла. Листата са стреловидни и заедно с листната дръжка достигат до 1,5 метра дължина. Горната им повърхност е зелена и изпъстрена с дребни бели петънца. Покривалото на съцветията е бяло с пурпурна основа или светложълто, със значително по-скромни размери от ефиопията (до 10 см дължина и до 5 см в диаметър). Селектирани са нови видове с червени, розови или оранжеви основи на покривалата. Всяко растение формира по няколко дълги цветоноса. Поради по-дребните цветове, в ежедневието е наричана мини кала.

Кала на Елиот (Zentedeschia elliottiana) – дребен храст с широко яйцевидни, наситено зелени листа с линейни, бели щрихи по горната повърхност. Покривалата на цветоносите са издължени (до 15 см) бледо жълти отвътре и жълто-зелени отвън.

Отглеждани в закрити помещения растенията имат по-скромни размери, в сравнение с развиващите се в естествената си среда, което не се отразява на високите им декоративни качества.

Калата се нуждае от много светлина през всички етапи от развитието си. При ограничен достъп на слънчеви лъчи в помещението, трябва да ѝ се осигури допълнително изкуствено осветление. Оптималните температури за развитието на калата са в диапазона 18-23ºС, а презимува успешно при 12ºС. Температурата влияе върху едрината на цветовете. При поддържане на постоянна температура 18-19ºС се получават цветове с максимална едрина. В разгара на лятото, когато дневните температури надхвърлят 25ºС се препоръчва мулчиране, което осигурява защита на клубените от прегряване. Прегряването на коренището уврежда растението и предизвиква липса на цъфтеж.

Калата не понася въздушните течения и по тази причина трябва да се постави далеч от отварящите се прозорци, през които се вентилират помещенията. През лятото може да се изнесе на балкона. Тогава се нуждае от леко засенчване в обедните часове и надеждна защита срещу вятъра.

Почвената смеска, която осигурява необходимите хранителни вещества за мини калите се състои от две обемни части чимовка и по една угнил оборски тор, листовка, торф и пясък. Оборският тор може да се замени с компост. Калата е подходяща е за хидропонно отглеждане. Изключение прави кала ефиопия, която изисква тежка блатна почва.

При закупуване на посадъчният материал трябва да се избират твърди клубени с ясно различими и развиващи се растежни пъпки (очички). Грудките се полагат в почвата с "очичките" нагоре и се покриват с 10 см почвен слой. Операцията се извършва в ранна пролет (до края на март), след което се поддържа умерен поливен режим. Прекомерната влажност може да предизвика загниване на клубена, а пресъхването на почвата да доведе до "заспиването" му. Когато субстратът е свеж не бива да се пристъпва към подхранване. При необходимост се използват универсални торове за стайни цъфтящи растения, при стриктно спазване на указаните дозировки. Подхранването се стартира едва след напълното разлистване на растението.

След развитието на листната маса се въвежда режим на интензивно поливане – поддържа се постоянно ниво на водата в подложката на саксията 2-3 см. Използва се мека вода със стайна температура. Калата не понася сухия въздух. Ранното сутрешно оросяване на листата ги предпазва от изсъхване, причинено от високите температури.

Цветовете запазват свежестта си за продължителен период от време. След повехването, външната им страна придобива зелен оттенък и за дни цветоносът изсъхва. Повехналите цветове трябва да се отстраняват преди да са се формирали семенните кутийки, за да не се изтощава грудката. Листата не бива да се режат, тъй като чрез тях се осигуряват хранителни ресурси за коренището. След края на цъфтежа поливният режим се редуцира до подаване на ограничени количества влага през продължителни интервали от време. С окапването на листната маса, растението преминава в състояние на покой, а поливките се преустановяват.

Калата боледува рядко, но загнива при преполиване или прегряване на клубена. Той придобива кашеста консистенция и има силна, неприятна миризма. При установяване на загниването в начален стадий, грудката може да бъде спасена като се извади от почвата и с помощта на силна струя студена вода се отмият загнилите участъци. При необходимост заболелите зони се изрязват до здрава тъкан, след което се овалва във фунгицид и се суши, докато наранените повърхности се покрият с тънка здрава корица.

Размножава се в ранна пролет чрез разделяне на коренището.