Маковете в нашата градина

Някои народи са го приели за символ на плодородие и ритуално закичвали с него дрехите на младоженците, за други бил символ на смъртта. Трети го свързвали с неувяхващата младост и женското очарование.

Макът има изправени, овласени стъбла, чиято височина варира от 30 до 120 см. Листата образуват плътна прикоренова розетка, имат сиво-синкав или наситен зелен цвят и неправилна форма. Цветовете са прости или кичести, разположени върху дълъг цветонос, с бяла, червена, жълта, оранжева, розова, виолетова или черно-пурпурна окраска. Цъфти през юни и юли, а при по-късно засаждане – от юни до края на септември. Млечният сок, който отделя при откъсване на листата или цвета, съдържа алкалоиди. Всеки от сортовете притежава различна степен на токсичност, която се запазва дори при изсъхване на растението.

Видовото разнообразие е огромно – семейството наброява над стотина разновидности – едногодишни, двугодишни и многогодишни. Едногодишни-те сортове имат по-кратък цъфтеж, но цветовете са ефирни, с изящен перлен оттенък. Отглежданите с декоративна цел са десетина вида, като най-популярни са:

Кичест божуровиден мак (Papaver paeoniflorum) – има гладки стъбла и достига максимална височина 90 см, листа са с неправилна форма и назъбена периферия, а цветовете са едри и кичести. Стъблата и листата са сиво-зелени, а цветовете са обагрени във всички, характерни за мака нюанси. Букетите от набраните в ранно утро цветове се отличават с дълготрайна свежест.

Сънотворен мак (Papaver somniferum) – разнообразната окраска на цветовете и височината до 90 см, го правят подходящ за букети. Листата са силно нарязани, а цветовете - прости или кичести, но в богата цветова гама. Периферията на венчелистчетата може да бъде гладка, назъбена или нарязана. Диаметърът на цветовете достига 10-14 см. От този сорт се добива опиум.

Полски мак (Papaver rhoeas) – стъблото достига до 75 см, цветовете са прости или кичести, но с нежни копринени оттенъци. Окраската е богата, а се срещат и двуцветни комбинации. Изглежда перфектно на фона на зелената морава.

Исландски мак (Papaver nudicaule) – многогодишен вид естествено разпространен в субполярните зони на Европа, Азия и Северна Америка. Нискостеблено растение с бели, жълти или оранжеви цветове и перести листа. Цъфтежът е продължителен – от май до октомври. През 18 век е пренесен във Франция и Англия, където са селектирани нови сортове с гигантски кичести цветове - диаметърът на някои достига 20 см, с окраска в бяло, розово и наситено червено.

У нас виреят осем от познатите видове, най-значим, от които е пиринският мак (Papaver degenii). Среща се единствено в Пирин, при надморска височина над 2100 метра. Листата са приосновни и образуват гъста розетка, наподобяваща малка туфа. Този локален ендемит цъфти през юли и август с жълто-оранжеви цветове. Видът е защитен и изключително рядък, поради което е включен в Червената книга на България.

Макът не е претенциозно растение и се отглежда лесно. Мястото на засаждане трябва да е открито и интензивно осветено. Растението се чувства великолепно дори под жарките слънчеви лъчи. Вирее върху всякакви почви, които са дълбочинно обработени. Въпреки това, пищната му декоративност се проявява единствено при отглеждане върху варовити почви. Размножава се директно - чрез семена. Вретеновидната коренова система на мака не понася пикиране и пресаждане. По тази причина семената се засаждат директно в добре обработената, лека и богата почва. За да се постигне по-равномерното им разпределение по повърхността, семенцата се смесват с речен пясък в съотношение 1:5, след което се разпръскват. Поникват за около десетина дни. Ако младите растения са засадени близо едно до друго – се прореждат, за да се осигури минимално отстоянието между стръковете около 20-25 см. По-гъстото засаждане предизвиква изтегляне на стъблото или липса на цъфтеж. Почвата около маковете трябва редовно да се почиства от плевелите и да се окопава. През лятото се поддържа умерено влажна. Семенната кутийка узрява доста бързо и ако не бъде отстранена навреме макът може да се саморазсее.

Многогодишните сортове се отглеждат по същия начин. Основният метод за размножаване е чрез семена, които се засаждат на постоянно място в рана пролет или през есента. Някои сортове изискват обновяване на растенията. То се постига чрез разделяне на туфата, непосредствено след прецъфтяване. Особено внимание по време на цъфтежа трябва да се отдели на поливането. Поддържането на подходящата почвена влажност е от особено значение за качеството на цветовете и декоративността на растенията.