Декоративните треви в нашата градина

Спорт и интензивни натоварвания

Детски площадки, спортни игрища, паркинги и други терени със специални изисквания към тревния килим. Смеска се състои от видове, устойчиви на газене и утъпкване. В състава ѝ влизат : червена власатка, ливадна метлица и пасищен райграс. Листната им маса е фина, но жилава. Имат висока декоративна стойност, образуват гъст и плътен чим. Цветовата гама е еднородна – в наситено зелено. Този вид треви изискват експозицията на преките слънчеви лъчи не по-малко от 6 часа дневно. Най-подходящи за тях са песъчливите и глинесто-песъчливите почви. Засажда се при температури между 15 и 25ºС, т.е. през периодите март-май или септември-октомври. Последващите грижи включват обилни поливки и редовна коситба, за да не се допуска прорастване, което ще влоши качествата на тревния килим. Първото косене се прави на 6-7 см височина, а следващите на 3-4 см.

Специфична грижа за моравата е аерирането, чрез което се осигурява повече въздух за корените и проникване на влагата до по-голяма дълбочина. В почвата, с помощта на специални градинарски инструменти се пробиват дупки, които се запълват с едър пясък. При по-ограничени площи може да се използва вила за разрохкване. За перфектния вид на зелената площ, ежегодно се внасят по 50-65 гр. градински варовик на 1м². При песъчливи почви, този норматив е завишен на 65-70 гр./м². Доброто поддържане осигурява 10-15 години експлоатация на моравата.

Зелени площи без интензивни натоварвания

т.е. обикновена морава. Смеската е многокомпонентна и включва видове с по-добра декоративност. Изискванията и условията за засяване и отглеждане са аналогични на тези, при тревните площи за спорти и по-големи натоварвания.

За декорация в градината

Използват се треви с подчертана елегантност и пъстрота. С тяхна помощ се оформят бордюри или се създава преход между отделните цъфтящи видове.

Най-използваните декоративни треви са:

Мискантус (Miscanthus) – видът е известен и под наименованието китайска тръстика. Множеството сортове са различни по цвят и размер на туфата. Височината варира от 120 до 250 см. Най-широко приложение в озеленяването намират сортовете:

• Miscanthus sinensis tebrinus – има не прекалено широки, зелени листа с ярко жълти петна. В слънчеви и ветровити дни наподобяват красив жълто-зелен фонтан.
• Miscanthus sinensis Gracillimus – многобройните му тъмнозелени листа са изключително нежни. Дебелината им е няколко милиметра, а бялата нишка ги прави още по издължени и ефирни.
• Miscanthus Variegatus – има по-обемни листа с бяло-зелени ивици по дължината на петурата.
• Miscanthus sinensis Graziella – топлите жълти тонове на листата придават нежност и феерия на туфата.
• Miscanthus sinensis Kleine Silberspinne – високата си декоративност дължи на звездовидно разперените съцветия, които покриват цялата повърхност на короната.

Шасмантум (Chasmanthium latifolium) – видът е многогодишен, с презимуващо коренище. Листата наподобяват бамбуковите. През юли цъфти с плоски и гъсти цветове, които променят окраската си от светлозелено на бронзово-червеникаво, до жълто в края на цъфтежния период. Във височина достига до 100 см.

Лагурус (Lagurus) – видът е известен и под наименованието заешка опашка. Едногодишно растение с тесни и гъсто овласени листа. Съцветията са цилиндрични и се появяват в началото на лятото. Развива се добре на слънчеви и полусенчести места. Влаголюбивото едногодишно растение е подходящо за засаждане в смесени лехи или алпинеуми.

Тревите с декоративен ефект в градината предпочитат слънчевите изложения, добре дренираните богати и леки почви. Всяко недостатъчно отцеждане на терена или заблатяване може да увреди необратимо кореновата им система. Листната маса дължи декоративността си предимно на интензивното оцветяване: наситено зелено, бронз, ярко червено. Отделните видове имат красиви и елегантни цветове, което допълва очарователното им присъствие в градината. Някои видове виреят добре в контейнери и могат да се използват при озеленяване на балкони и тераси. Могат да бъдат засаждани индивидуално или в група.

Като цяло декоративните треви се нуждаят от преки слънчеви лъчи поне 6-7 часа дневно, дренирани почви, редовно поливане и подхранване. По-голяма част от видовете е зимоустойчива, но за други се налага мулчиране с торф. Късната вегетация позволява подхранването да се извърши до края на май с многокомпонентни синтетични торове. При някои треви, вегетативната надземна част изсъхва и се отстранява в ранна пролет. С течение на годините, някои участъци трябва да се обновят изцяло или да се уплътнят. За да не се задушават новоизрастналите свежи стъкчета, тревите се почистват редовно от опадалите върху тях листа и други механични замърсители. Това ги предпазва от гъбични инфекции. Като цяло, всички изброени видове, се отглеждат лесно и са незаменими в оформянето на градинското пространство. Различават се два основни типа: туфести и коренищни. Коренищните се разпространяват във всички посоки и при неконтролирано развитие могат да задушат останалите декоративни видове в градинската композиция или да влошат декоративността ѝ. При туфестите – разрастването е до границите, характерни за вида. При необходимост се отрязват изсъхналите листа и стъбла. Самата туфа не се съкращава. Елегантността на тревните растения е подчертана, когато короната не е подрязвана,а обхваща цялата листна маса.

За по-сенчестите кътчета в градината са подходящи:

Астилбе (Astilbe) – атрактивно растение с нарязани папратовидни листа и дребни цветчета, събрани в перести съцветия по върховете на стъблата. В зависимост от сортовете са оцветени в бяло, кремаво, цикламено, червено, светло и тъмнорозово. Видът запазва декоративността си и извън цъфтежния период, който продължава от пролетта до края на лятото. Предпочита шарена сянка и изложения с повишена влажност. Мулчирането с борови кори предпазва растението от плевели и намалява загубите от влага в почвата. Подходящо е за индивидуално засаждане или в група с хоста, хойера, папрати и ириси.

Пампаска трева (Cortaderia selloana) – атрактивен вид, чиито тъмнозелени и жилави, клиновидни листа образуват плътна туфа. Цветовете му са ажурени, събрани в изправени или наклонени метлици. Има сортове с розови, бели, пурпурни, червени и люлякави цветове. Цъфтежът започва в началото на лятото и продължава до края на есента. Предпочита полусянка и влага.

Съществуват видове, които са подходящи за декорация на тераси, озеленяване на покриви или алпинеуми:

Лимонова трева (Cymbopogon) – подправка, използвана при приготвянето на азиатски специалитети. Цитросовият аромат се усеща при допир с острите ѝ, наситено зелени листа.

Фeстука (Festuca) – синя трева. Устойчива е на механични натоварвания. Има остри синьозелени листа, които образуват единични туфи. През първата година растежът е много забавен, но през втората и третата година, растението показва цялото си великолепие.

Декоративни треви за озеленяване крайбрежията на водните площи в градината – използват се влаголюбивите видове:

Императа (Imperata cylindrica rubra) – вид с хоризонтално, пълзящо коренище. Листата са издължени с наситен червен цвят. Влажната почва в крайбрежната зона и интензивното слънчево греене запазват атрактивната ѝ окраска (червеното обагряне на листата се губи при засаждане в сенчести участъци)...

Острица (Carex) – подходяща за засаждане около водоеми и на влажни места. Тънките, жилави листа образуват ниски, но много плътни туфи. Предпочита торфени, киселинни почви. Размножава се вегетативно, чрез разделяне на пълзящото коренище.

Декоративните треви за крайбрежната и блатна зона предпочитат богати почви и интензивна слънчева светлина. Не изискват подрязване, но в ранна пролет е наложително отстраняването на изсъхналите миналогодишни стъбла.

Използването на декоративни треви придава елегантност и чар на градината.