Латинско наименование: Bergenia Транскрипция: Бергения Популярно име: Бадан
Семейство: Saxifragaceae (Каменоломкови)
Произход: Известни са около 10 вида, разпространени из алпийските поляни и каменистите склонове на Централна Азия.
Форма: Представлява многогодишно коренищно, по-рядко едногодишно тревисто растение.
Листа: Листата са в прикоренови розетки, с дръжки, едри, тъмнозелени, блестящи, кръгли, зимуващи.
Цвят: Цветовете са с камбанковидно венче, червени, розови или бели, събрани в щитовидни съцветия.
Плод: Плодът е кутийка.
Местоположение: Сенкоустойчива и зимоустойчива култура. Добре расте на светли, полусенчести и сенчести места. На открито място не се разраства така пищно, както на сенчесто, и има леко угнетен вид. При често пресаждане боледува. На каменисти участъци се засажда от северната или североизточната страна. Диапазонът на използване на бергенията е широк: тя може да бъде само фрагмент в градината, да имитира естествен ландшафт, да формира група в двора и да участва в бордюри. Със своята орнаментална форма, цвета на листата и съцветията тези растения създават живописни композиции в различни типове насаждения от ранна пролет до късна есен. През пролетта, когато снегът едва се стопи, над презимувалите розетки се появяват съцветията - розови, бели, червени, пурпурни, светло- или тъмнолилави. Цветоносите растат и цъфтят едновременно. Понякога първият ред от съцветия се появява и цъфти на нивото на листата или дори се оказват скрити между твърдите листа, но когато се отвори и последната „камбанка“ в съцветието, цветоносът достига своята височина от 20 до 6о см.
Размножаване: Чрез делене на стари растения, производство на резници или по семенен път.
Отглеждане: За успешно отглеждане на културата е нужно пълно възпроизвеждане на условията, при които тези растения живеят в природата. В природата бергенията е способна сама да поддържа влажността на почвата: от изсъхването я предпазват отмрелите листа, които прикриват повърхността на почвата. В градината обаче ние ги чистим от естетически съображения. Но не е нужно да копирате почвата от природните местообитания на бергенията. Растенията имат известна екологична пластичност, която им позволява успешно да се развиват далеч от пределите на природния си ареал. Като най-добър субстрат се определя леката чимова почва, която можете да замените със смес от 1/3 глинеста почва, 1/3 компост и 1/3 пясък. Нуждае се от редовно поливане. През пролетта трябва да почистите листата, а дългите филизи да съкратите. Цветовете се страхуват от продължителни застудявания. Бергенията се нуждае от комплексни минерални торове в периода до и след цъфтежа и началото на растеж на новите листа.
Сортове и видове: Можете да се любувате на цъфтежа на всички бергении около половин месец. Едни от първите зацъфтяват в края на април сърцевидният бадан (В. cordifolia), дебелолистният (В. crassifolia), на Шмит (В. х schmidtiana) и на някои техни производни. Късните (Morgenrote, Sunningdale) сортове се явяват в началото на юни. Има и ремонтантни сортове. След своя цъфтеж до средата на юли растенията „почиват“. После започват растежът на коренищата и залагането на пъпките на новите розетки, които зацъф-тяват след 2-3 години. Вторият пик на декоративността настъпва през есента. С първите нощни студове бергенията започва да натрупва в своите тъкани захар, която им позволява да понесат добре зимата. За настъпването на този важен етап свидетелства промяната в окраската на листата. При различните сортове и видове този процес настъпва по различно време. При едни краят на листата става все по-ярък с усилването на студовете. При други червеникавата линия по края преминава в причудливи петна. При трети повърхността на листата става пурпурна или малинова.
LAT
bul